Къщата на Зеро и Юки

First topic message reminder :

- Е Юки пристигнахме. Тук ще живеем известно време Wink

Точно както ти искаше хубава уютна къщичка до езерцето Wink

. Е какво ще кажеш ?

ПП: Ето и кащичката, която построих специално за моята Юки:
Къщата на Зеро и Юки - Page 4 7-23-08lakehouse3

Ето и как изглежда вътре:
Къщата на Зеро и Юки - Page 4 3d11f596-500x380

Къщата на Зеро и Юки - Page 4 0342399b-500x382

Ето и спалнята:
Къщата на Зеро и Юки - Page 4 New-york-lake-house-bedroom

Гледах как голото и тяло се отдалечава от мен с всяка нейна стъпка. "Дали това е края? Сега, когато цялото и семейство е в Академията. Дали ще остане при тях? Дали ще остане при Канаме? Дали ще се върна при него? Не Зеро, съвземи се! Та тя дори си е подредила дрехите в спалнята. Нима мислиш, че след една страстна нощ с теб тя ще реши да се върне при него? Ами ако го направи? Не, тя няма да ми го причини. Няма как да се върне при него с твоето дете на път. А дали това е истина? Ще ме дари ли тя с наследник? Ще ми роди ли син жената, която обичам повече от живота си? Аз дали ще доживея да го видя в прегръдките и? Зеро, дръж се! Трябва да си силен и да издържиш! Трябва да видиш очите на сина си! Трябва да можеш да го целунеш поне веднъж." Вдигнах глава нагоре. "Моля те, помогни ми да го видя поне веднъж! Помогни ми! Не искам тя да ме убива докато е още бременна със сина ни. Моля те, нека роди, за да го зърна само за миг. И после ме прибери." Докато се молех чух шум от спалнята. Тя се разхождаше из стаята само по хавлия. "Колко обичам да я гледам с мокра коса, как я суши с кърпа. Спомням си когато бяхме ученици и аз съблякох ризата си пред нея, за да я ядосам. Ако тогава знаех, какво ще ни се случи да я бях целунал още тогава. Още тогава, докато тя беше с мокра коса, а аз гол до кръста." Бързо обух панталона си на голо и отидох в спалнята. Прегърнах я през кръста и целунах голото и рамо. После зарових глава в мократа и коса и замръзнах така за няколко секунди. Тя също не мърдаше. Телата ни дишака в синхрон. "Дали вече сме трима?"

Вървях бавно от банята до спалнята. Бях се увила с една бледосиня мека хавлия и подсушавах мокрите си коси с друга кърпа. Застанах пред прозореца и се загледах в спокойната вода на езерото. Все още бях гладна. Както беше казал Канаме преди години, докато и двамата са в сърцето ми аз ще съм гладна вечо. "Защо глада на вампира може да се утоли само от кръвта на любимия? Аз обичах и двамата!" Сърцето ми копнееше и за двамата. Мислех за тяхните нежни вратове и за кръвта, която течеше в тях. "Глада ми никога няма да бъде утолен! Защото никога няма да имам и двамата едновременно. Как бих могла да го искам от тях? Да съм с двамата едновременно, за да не ме разяжда от вътре този глад. Дали те разбират, какво ми е? Не! Не биха могли да знаят. Техния глад или е утолен напълно от моята кръв или ги мъчи от липсата и. Никога не им се е случвало да усетят това, което изпитвам аз. С който и от двамата да съм аз ще си остана гладна - завинаги." Бях се отнесла и когато Зеро ме целуна по рамото малко ме стресна. Той зарови главата си в мократа ми коса. Никой не мърдаше. Единствените ни движения бяха докато си поемахме въх. Телата ни се движеха в невиждан синхрон.
- Какво има? Сякаш не си тук.
- Извинявй Зеро. Бях се замислила.
- За какво?
- За нещо неизбежно.
- Какво е станало? Кое е неизбежно. - Гласът му беше доста притеснен. Нямаш как да му кажа това, за което си мислих. Нямаше как да го припомня и на Канаме.
- Ами ... Как мислиш? Неизбежното нещо е че трябва да се облека. - Казах аз с фалшива усмивка, а той ми повярва. Обърнах се и го целунах нежно. - Просто е време да се обличам. Ти ще дойдеш ли с мен?
- Не. Това е момент, който трябва да прекараш със семейството си. Върви сама. По-късно ще се видим. - Той ме целуна страстно и ме притисна до себе си в силна прегръдка. - Юки, обичам те! - Погали косите ми и ме погледна право в очите. - Хайде приготви се. Бъди хубава за сина си. - Зеро се усмихна и се запъти към банята. Погледнах го, но той не се обърна, за да ме види. Облякох се набързо и сложих униформата на Ана в една чанта. Огледах стаята и тръгнах към Лунното общежитие.

Харукай пристигна пръв, като застана точно пред вратата и зачака баща си да дойде. Нямаше да го пусне каквото и да става. Харукай скръсти ръце пред гърдите си и зачака.

Тъкмо излизах да се поразходя и видях Харукай.
- Ти пък какво търсиш тук ? - попитах аз неособено дружелюбно но това си бях аз.

Харукай погледна Зеро, като след това се закани да си тръгва, но усети ръката му върху рамото си. Беше го спрял. Защо ли? Харукай махна ръката му от себе си и се обърна.
- Отговори ми на въпроса! - настоя Зеро. Харукай реши да му каже, все пак не му оставаше много време, нали щеше скоро да пропадне на ниво E...
- У нас стана разправия, мама и татко се "скараха"защото той искаше да дойде тук и да ти даде живота си, за да те спаси, а аз дойдох тук, за да му попреча. Но тъй като той така и не дойде сега ще си тръгвам, защото трябва да намеря мама... Тя има нужна от мен. Усещам болката й, избягала е от вкъщи и сега вероятно е сама. - изстреля момчето в отговор и се запъти да си тръгва. Знаеше, че лесно може да открие майка си. Все пак имаха силна връзка и той усещаше чувствата й както й чуваше мислите й. Просто щеше да ги следва...

- Идвам с теб. - спрях до него и го погледнах.
- А и небих приел живота на Канаме не искам нищо от него. - направи крачка две напред и спрях зада го изчакам.
- Къде е ?

Харукай не му каза нищо и хукна да търси майка си без да го чака, защото усети миризмата й...

» Къщата на Афин-Черният замък
» Стаята на Зеро Кирию
» Къщата на Ван Хелсинг
» Къщата на Рима и Сенри
» Къщата на Джийн Блек