Къщата на Зеро и Юки

First topic message reminder :

- Е Юки пристигнахме. Тук ще живеем известно време Wink

Точно както ти искаше хубава уютна къщичка до езерцето Wink

. Е какво ще кажеш ?

ПП: Ето и кащичката, която построих специално за моята Юки:
Къщата на Зеро и Юки - Page 2 7-23-08lakehouse3

Ето и как изглежда вътре:
Къщата на Зеро и Юки - Page 2 3d11f596-500x380

Къщата на Зеро и Юки - Page 2 0342399b-500x382

Ето и спалнята:
Къщата на Зеро и Юки - Page 2 New-york-lake-house-bedroom

Замълчах си и само му помахах за чао. Как му хрумна, да мисли такива работи. Явно не ме познва толкоав добре, колкото си мислих. Както вървях и си мислих се спънах в една чанта. багажа ми още стоеше в средата на помещението. Реших докато Зеро убива вампири от LEVEL E аз да си разопаковам багажа и да разгледам по-подробно къщата. Надявам се, че ще се върне скоро сащото от доста време не съм оставала съвсем сама и вече нямам представа какво да правя. Може пък да отида до езерото и да се изкъпя на лунна светлина.
- Дали си нося бански. - Казах си аз на глас и започнах да ровя из нещата си. - А ето го. Чудесно. Докато ти си ловуваш, аз ще си релаксирам. - Преоблякох се набързо, оставих всичко върху леглото и се потопих в топлата вода на езерото. - Водата е прекрасна, дано да си дойдеш по-ското и да ми направиш компания тук. Ама аз вместо да си почивам ти говоря все едно си още тук и ме чуваш. Ха-ха-ха. Май наистина полудявам. - Казах аз и се отпуснях върху един надуваем дюшек.

Докато се прибирах видях Юки в езерото до нашата къща и реших да и направя една приятна изненада. Качих се на едно високо дърво и скочих от него във водата. Опрасках Юки и тя беше цялата мокра, а и дюшека и се обърна - съответно тя беше във водата ... (направих бомба се пак). Мисля, че тя се стресна, но приятно. След като излязох над водата и казах:
- Ъъъ ти през цялото време тук ли беше? - Може би си задрямала да не съм те стреснал? - казах аз притеснено.
- Оу, замалко да забравя! Стой тук, ей сега идвам. - казах аз и заплувах към брега.
Тя не виждаше какво правя точно и това беше добре. Аз взех една чаша с кръв и малко цветя (които бях приготвил преди това) и и ги занесох с думите:
- Заповядай, мое малка принцеско! - казах аз с обич в очите и я целунах по челото.

Ана тихо наблюдаваше цялата "пиеса". Нищо не каза, само наблюдаваше. Мислеше си какво щеше да стане, затова реши да запази тази тайна от баща си... доколкото можеше. Не можеше да разбере, защо Юки, майка й продължаваше да дава кръв на Зеро - от братска любов или... Тя бързо тръгна към Академията, все още объркана.

Стоях във водата, а мократа ми коса покриваше лицето. Гледах го мълчаливо и неможех да повярвам на очите си. Та току що Зеро бе направил нещо щуро. Не го бях виждала в такава светлина. Взех цветята, помирисах ги. Ухаеха на свежест, на свобода. Сложих ги върху дюшека и взех чахата. Когато отпих глътка от кръвта го погалих нежно по бузата.
- Зеро, ти наистина си се променил. - Прошепнах аз. В косата си имаши малка клонка от дървото, от което скочи. Докато я махах му се усмихнах.

- Твоя е заслугаката Юки. Ако не си беше тръгнала нямаше да мога да направя такава крачка в живота. Сега съм по-радостен от всякога Smile

. - казах аз и просто не се сдържах и я целунах много страстно Smile

.

Целувката беше по-дълга от предните. Аз изпуснах чашата във водата, но не ми пукаше. Вплетох пръстите на двете си ръце във меката му коса. Той ме прегърна през кръста и ме притисна силно го гърдите си, а водата обгръщаше нежно нашите тела.
- Юки, искам да си винаги до мен. - Каза задъхано той и не ми даде да отговоря защото ме целуна отновно.

Нежно и бавно започнах да си дигам ръката нагоре към кръста и галейки я. Когато стигнах връзките на горницата на банския и не се сдържах и и ги разкопчах. След това ги захвърлих до цветятя и казах:
- Е искаш ли винаги да си до мен?
След това я целунах на бързо и я погледнах в очите очаквайки отговор.

Дишахме учестено и се гледахме в очите.
- Да! - Прошепнах аз в ухото му толкова тихо, че да ме чуе основно със сърцето си. После целунах го леко бо устите. Той започна да обсипва врата ми с целувки. Доближи се до ушето ми и въздъхна.
- Желая те! Желая те повече от живота си. - Той продължи да ме целува все по-надолу.
- Не Зеро! Не мога. - Казах аз и очите ми отново се напълниха със сълзи.

- Защо Юки, защо? - Каде сгреших? - казах аз много натъжено.
- Или просто ти трябва време!? - казах аз спокойно, но все пак това си беше въпрос ...

- Зеро!? Не си сгрешил в нищо. - Погалих лицето му и се вгледах в очите му. - Вината не е в теб, а в мен. Наистина смятам, че трябва да изчакаме. А и за къде да бързаме? - Чувствах се малко неловко само с долнище на бански пред Зеро, затова се сгуших плътно до него, сяхаш ми е студени и искам да се стопля. Той погали все още мократа ми коса и бутна дюшека към сушата. Когато се доближихме до брега той ме притисна още по-силно до себе си и ме понесе към къщата. Остави ме на леглото и ме уви с една огромна мека хавлия. Притисна ме до себе си и аз заспах в прегръдките му.

Когато се събудих се разбързах да и направя закуска. Замислих се "Какво ли е останало в тази къщурка" и до шкафа видях макарони, а в хладилника няколко вида месо, доматен сос и кашкавал. "Само това ли е останало, та нали зареждах с провизии. Да бе заредих, но преди месеци." Проверих дали са годни за консумация и тогава реших да и сготва солени макарони. Когато бях готов тя още не беше будна и аз реших да и направя изненада в леглото. Сложих една порция, една чашка с портокалов сок и вазичка с роза в нея. Започнах да чакам. Всъщност чаках да чуя "Зерооо!".
По едно време се чу "Зероо", но вече беше обяд и реших набарзо да сменя сокчето с винце. Сложих всичо на масата, добавих една свещ и я запалих, а в голямата ваза бях сложил голям букет горски цветя. А сокчето и розичката реших да и ги занеса в леглото ни. Тръгнах към леглото и казах:
- Реших, че може би си жадна!? Ето пиини си. - и и подадох чашата.

Събудих се и се огледах. Него го нямаше, но из къщата ухаеше на макарони.
- Зероо!? - Той дотича с едно подноцче в ръце. Носеше ми портокалов сок и роза. "Колко мило." си помислих. Застана до мен и подаде чашата. Аз я взех и докато отпивах забелязах, че е само по панталона от униформата, е пистолета му стоеше на кръста но нищо. Беше много хубав. Спомних си първия път, когато го видях така. Но тогава сякаш искаше да ме издразни и затова си съблече ризата пред мен, но пак беше много сладък. Е аз много се притесних тогава, но сега е различно. Сега спокойно го гледам и се възхищавам на прекрасното му тяло. Доста се бях отнесла в спомени, но забелязах, че ме гледа различно. Изведнъж усъзнах, че все още съм само по долнището на банския, а хавлията съвсем леко покриваше тялото ми. "Леле, какъв срам." си помислих и набързо грабнах ризата му.
- Извинявай Зеро. - Едвам успях да закопчея едно копче от нея и той ...

- Хмм усещам, че се срамуваш. - казах аз хладнокръвно, а тя ме погледна учудено.
- Но защо!? Все пак това ме възбужда! - и я целунах еднократно, но ефектно.
- Е как си!? Добре ли спа? - Ще дойдеш ли за секунда в кухнята да ти покажа нещо!? - казах аз спокоен, а тя продължаваше да ме гледа ококорено. Тогава аз казах:
- Ей? Неразбра ли, че се пошегувах? - казах аз закачливо и отново я подканих да дойде в кухнята.

- Да. Малко се притеснявам. - Погледнах го нежно. - А какво има в кухнята?
- Изненада е. Ела, моля те.
- Добре, ти водиш. Нали нямаме гости, защото мисля да си остана още малко с твоята риза. - Казах аз и зе изправих.
- Нямаме гости, но ти ще си първа, а аз ще съм точно зад теб. - Той застана зад мен и покри очите ми с ръце.
- Но аз нищо не виждам. Ами ако падна.
- Аз ще те хвана. - Зеро ме целуна по врата и прошепна. - Хайде принцесо, да тръгваме.

- Довери ми се. - казах аз и я целунах по врата отново.Тя направи неуверено крачка напред и аз казах.
- Моля те имай ми доверие. - тя започна да стъпва по уверено и след млако бяхме в кухнята свалих ръцете си от очите и я прегърнах през кръста.
- Отвори очи красавице.

- Зеро!? Какво е това? За мен ли го направи? - На лицето ми грейна голяма усмивка. - Но нямяше нужда да се стараеш толкова заради мен. Можеше и аз да си направя закуска. Между другото колко е часа? - В този миг погледнах часовника. БЕШЕ ОБЯД. - ЛЕЛЕ, та сега е обедно време! Зеро, защо не ме събуди по-рано?

- Толкова си красива като спиш че сърце не ми даде да те събудя.Когато спиш си като ангел. - усмихнах се и я целунах по рамото.
- Не ти ли харесва ? Ако нети харесва щети направя друго ? Всичко за моята кралица.

- Глупости. Как да не ми харесва. Знаеш колко обичам макарони. А и ти готвиш божествено. - Усмихнах се аз. Защо ли когато бяхме малки не го накарах да ме научи да готвя като него. И аз сега готвя, но не мога да правя всичко като него. Може пък сега да го помоля да ме научи? Седнах на едната пейка и се загледах към езерото. Той седна срещу мен и ми се усмихна. Вдигна чашата си с вино и каза.
- Наздраве. За нас принцесо.
- Наздраве. - Отново се усмихнах. Отпихме по една глътка, а аз опитах от махароните. Той стоеше и не мърдаше. Очакваше да види реакцията ми. - Знеш ли, какво се сетих.
- Какво?
- Докато сме тук, защо не ме научих да готва като теб?

Видях Юки отдалече и се зарадвах, но като видях двамата на една маса и тя с неговата риза ми се прищя да си тръгна, но това беше неотложно... Когато стигнах там се провикнах:
- Юки сега няма време за такива работи!!! Бързо тръгвайте с мен в академията става нещо много лошо и ми трябвате, хайде ще ви разказвам по пътя!! - и дръпнах нежно Юки за ръката, а подканих пак Зеро.

- Канаме!? Чакай поне да се облека.
- Няма време тръгвай така.
- Поне да си обуя обувки и да взема Артемис от багажа си.
- Добре, но само побързай. - Канаме и Зеро излязоха да ме изчакат до езерото. Аз се затичах се и обух дългите си чорапи от униформата, а върху тях и обувките. Закрепих кобура на Артемис върху крака си и тръгнах навън. Преди да стигна до тях грабнах горнището на банския си, което още стоеше върху надуваемия дюшек. "Дано да имам възможност да го облека." си помислих аз. Когато се приближих Канаме съблече сакото си и ме наметна.
- Ето облечи и това любима. - Мълчаливо го закопчах и пъхнах горнището в един от джобовете.
- Ще ни кажеш ли какво става?

- Академията ще бъде нападната от много вампири левел Е... Друго и аз не знам. Но трябва всички да сме готови ...
След това прегърнах Юки и я целунах като и казах:
- Дано още да ме обичаш!
А Зеро каза:
- Нали бързахме, а и тя вече е моя!
- Щом казваш! - казах аз и попитах Юки:
- Юки той истината ли говори? Вече не ме ли обичаш! Да не би да не си пила достатъчно кръв последните дни или просто си забравила всички хубави моменти, които имахме!? - казах аз усмихнат .

- Ами ... Аз не съм сигурна, какво чувствам. - Погледнах ги с насълзени очи. Как да избера като не мога. - Канаме, не мога да не те обичам, та аз те обичам цял живот. - Сведох поглед и казах. - Работата е там, че изпитвам нещо и към Зеро. Нещо много силно, което може да се мери с любовта ми към теб. - Отново ги погледнах, а сълзите ми се стекоха по лицето ми. - Мисля, че обичам и двама ви. - Те ме погледнаха изненадано, явно всеки беше очаквал да кажа неговото име. - Няма да понеса ако загубя някой от вас. Сърцето ми няма да го понесе и ще се разпадне на хиляда парченца. Моля ви не ме карайте да избирам. Моля ви, не и сега.

- Моля те Юки, само недей да плачеш ... Няма за какво да избираш ... - "Ясно е, че съвсем скоро Зеро ще умре... Ще ги оставя да се забавляват докато могат Wink

... Юки сигурно усеща, че вече никой не може да го спаси и затова иска да прекара колкото се може повече време с него. Ще я оставя на Зеро за сега, дано да успее да я направи щастлива иначе .... " Мислих си аз докато бавно навлизахме в гората.

Не тичах с висока скорост, но стигнах доста бързо в къщата. Зеро не беше тук. Сигурно още се разхожда някъде. Реших да се преоблека и да изпера униформата на Ана, за да мога да и я върна. Огледах се и видях няколко празни рафта и подредих дрехите си там. Стоплих останалите макарони за вечеря, но нямах представа дали Зеро ще се забави много. Затова седнах на бялото диванче и се зачетох в една книжка.

Когато се прибрах Юки спеше беше красива като ангел.Приближих се до нея и я целунах нежно и внимателно.Беше си облякла някакво почти прозрачно потниче и беше с нещо което много биеше на боксерки.Усмихнах се и я целунах отново погалих я по рамото и седнах на замята точно срещу нея беше толквоа красива.

» Къщата на Афин-Черният замък
» Стаята на Зеро Кирию
» Къщата на Ван Хелсинг
» Къщата на Рима и Сенри
» Къщата на Джийн Блек