Фоайето

Джеймс кимна макар че нищо не чувстваше към Ейприл.. той кимна към Зеро и тръгна, упътвайки се от уханието на кръв във въздуха..

- Ти си единственото нещо за мен в целия ми жалък свят! Незнам просто живота ми се обесмисля без теб! - и наистина се замислих какво ли щях да правя без нея освен, че сега щях да съм мъртъв ... накрая се реших и казах:
- ЮКИ ОБИЧАм ТЕ! Искам да ти предложа едно нещо - предполагам разбираш какво искам да ти кажа! - промърморих под носа си аз тихо за да не ме чуе никой освен Юки осмихвайки се силни и държейки раката й

- Да те имам! Това искам! -казах аз съвсем изкренно.
- Ти не го заслужаваш?! - това ме накара да се ядосам.
- Та човека, който не заслужава другия съм аз. - Толкова години те пренебрегвах и се държах с тебе, като с нищо. Нееее ТИ НЕ МЕ ЗАСЛУЖАВАШ. Затова те моля да ми простиш и да ми приемеш предложението. - казах аз неуверено, защото бях почти сигурен, че ще откаже.
Този път обаче наистина беше искренно. Исках я много. Неможех да се сдържа ... - да и гледам милото сладко личице! Просто вече немога да се сдържам...

- ЮКИ ! Толкова се радвам !
Аз и хванах багажа и ръката и тръгнах да бягам заедно с нея с думите:
- ЩЕ те заведа на по-добро място от това! - казах аз сигурно въпреки, че знаех, че тя няма да ми повярва.

Влязох във Фоайето. Проснах се на нещо като фотйоил.
- Как се изморих самооо.- казах и се прозях силно.
- Не си ли изморен?- попитах Джеймс.

-Не..-измънка тихо Джеймс, сложил ръка на устата си.. кръвта вече не се усещаше..

- Странно измънках аз и се отпуснах.
- Аз може пак да зас-...- чу се моето хъркане.

Джеймс я погледна тъпо.
- Ъъ окей.. -_-" -седна на един друг фотьойл и се замисли..

- Коралайн...- задъхах се в съня си. Бяхдоста неспокойна. Въртях се. Говорех.
- Не го пий подяволите.- казах ядосано насън.
- Недей !- изписках накрая.

Джеймс тъкмо дрямаше.. като изпищя Ейприл, той изкрещя с нея "КАКВО?!". Смешна но пък неприятна ситуация..

- Стреснах се.
- Защо го изпи забога. - Изкрещях срещу себе си. Осъзнах, че съм във фоайето и се изчервих.
- Не трябваше да го пиеш.- казах тихичко.

- Какво?! Какво да пия? - попита Джеймс объркано.
- Знаеш ли как ми изкара ангелите от това пищяне?!

- Не говорех на теб.- казах леко засрамено.
- Какво пищяне?- учудихсе аз.
- Нали не си пищял?

- Ти пищя.. - измънка тихо той.
- Не аз.

- Оу...- измънках тихичко аз.
- Това променя нещата.- казах и се сетих за онзи опущошителен огън в съня ми. Ако не бях вампир, сигурно щях да стана прозрачна. Хубаво беше, че неможеше да се видиче бях пребледняла.

- Да, това ги променя. - изсумтя Джей.
- Защо пищя..?

- Пищях понеже едно момченце гореше.- казах спокойно и надменно. Точно тогава онова момиче дойде. Не, че щеше да промени нещо.
- Ето затова пищях!

- Оу. А аз сънувах Предизвестена смърт а пък нито съм пищял нито ревал нито крещял . - усмихна се подло Джеймс.

- Ще те набия!- заканих се аз.
- Питай Елена какво става като се ядосам.- казах аз със задоволство. Сетих се за Елена. ЗАБРАВИХ МЕ Я!
- Ела, да ми помогнеш да намеря Елена!- казах аз и задърпах Джеймс за ръкава.

- Хей чакай! - извика й той смутено.
- Не ме дърпай така, ще паднеш. - изхихика се Джеймс..

Щях да го перна по тила но се въздържах.
-Просто тръгвай!-казах излизайки от фоайето.