Фоайето

- Здрасти Юки!- отвърнах напръсти, оглеждайки се за кралицата.
- Знаеш ли на кого се покланя Джеймс, понеже наоколо я няма английската кралица?- попитах аз тихичко и пак се огледах.

Джеймс кимна.
- Точно так-... - той се ококори.. май и той не знаеше за какво и на кого се кланя.. или от всичката паника бе забравил..
- Ъъ.. - почеса се зад тила и се ухили смутено..
- Дааа..

- ПОнеже няма други жени, би се предполагало, че ти си принцесата... А принца кой е?- попитах без капчица срам. Не беше задължително да знам кое е кралското семесйство!
- Таа, аз мисля да си обирам крушите, защото Елена вече приритва за ядене!- добавих бързо и погледнах към малкото топчесто животинче в ръцете си.

- Аз би трябвало да си тръгна! - изсумтя наум Джеймс но пък иначе външно не му личеше че мисли това.
- Е-е.. извинявам се ако съм п-прекъснал спокойствието ви.. - измънка той смутено, обаче гледаше внимателно Ейприл..
- Няма да се повтори.. - тези негови думи прозвучаха замислени.

-Ахаа... Президента? Както и да е... Господин принце, аз ама въобще не се чувствам неловко. Нямам и намерение да се чувствам.- казах спокойно. Бях си направо слънчево. Погледнах Джеймс объркано. Хъх...

- ОО Юки ти си се запознала с Джеймс вече . Той е добър човек, но аз го мразя, заради това, че ... Както и да е

-Защото съм вампир.-промърмори тихо Джеймс, вперил поглед в Зеро..
- Нали..? Това е причината.. защото съм не какъв да е вампир, но и чистокръвен.. макар че всички вампири са еднакви.. добри, лоши.. все са кръвопийци, приели човешки облик.. - понякога той ставаше доста проницателен и ъъ.. умопомрачаващ..

- Е, хора аз трябва да офейквам.- казах аз и изаучках тихо. Костенурката ме хапеше. Явно беше доста гладна.
- Е, Джеймс по-късно ще се видим.- казах аз отправяйки се към вратата.

Аз промърморих тихо на Юки:
- Юки аз не го мразя . Но не го харесвам, защото е вампир, а и има табу (или нз точно как се казва-тоест, че прави нередни неща). Е тези неща и аз ги правя, но това няма значение

Макар че Джей не ги чуваше много добре тъй като те си шепнеха, той разбра за какво си говорят.. налучка. xD
- Аз ще тръгвам.. не съм желан тук.. - промърмори той тихо и също тръгна към вратата. Опита се да се развесели.. сети се за чужденците които вместо "България" изговарят "Булгария". Това го накара да се усмихне съвсем слабо но не бе достатъчно.. Джеймс реши да чете някоя книга в стаята си ..

- Не Юки как можа да си го помислиш. - Ти ме спаси от сигурна смърт... ОО боже!!! Хей Джеймс ВЪРНИ СЕ !!! Няма за какво да си тръгваш - е освен ако искаш ...

Мирис на кръв се разнесе из фоайето.. кръвта на Ейприл.. костенурката й я бе ухапала и Ейприл явно кърви.. Джей сложи ръка на устата си и погледна настрани.
- А не нищо нищо! Аз просто имам работа.. А и не искам да притеснявам семейство Кюран.. - опитваше се да прикрие леката жажда която го връхлети.
- Я виж ти колко е късноо!! Ъъ.. колко е часа..? - огледа се наоколо със тъпа физиономия за да види колко е часа.. Над главата му имаше огромен часовник..
- Аа вижте вижте! 8 и 35! Аз трябва да тръгвам! Започва любимото ми шоу..!! - Джеймс направи отново тъпа физиономия, какви глупости мислеше само..
- "Да.. невидимото ми любимо шоу.." - помисли си той..
- Аз наистина трябва да тръгвам!

Ъъъ.. Щом мислиш, че сега трябва да съм мъртъв... Гадно единствения "приятел", който имам иска да съм мъртъв... Е май трябва да тръгвам не мисля, че съм желан в Академията ...

Ако ти беше в моето положение... Ами със сигурност без колебания бих умрял за теб! Юки, когато те нямаше се промених и вече знам кое е ценно и кое не е ! И също разбрах едно нещо. Ти си единсвенната ценност в моя жалък живот.

Джеймс се смути.. нещата не потръгваха както трябва..
- Чакай.. Юки... - погледна настрани но събра кураж..
- Хайде, не се карайте.. аз.. - Джеймс млъкна и погледна настрани.. не бе в никаква позиция да им казва какво да правят, камо ли пък да се опитва да ги разтървава.. просто не искаше да се карат, това е.. но явно не можеше да ги спре..
- ..просто ви моля да спрете.. каквото станало - станало.. вече няма значение. - измънка тихо той.

- Виж Джей тук работите са много лични. - Трябва да изясним това нещо ! А и ние не се караме !

- Ъ окей.. - измънка тихо Джей..
- Само не се убивайте.. - измърмори той и се усмихна слабо. Просто една лека шегичка.. е който познаваш Джеймс ще разбере че той рядко мисли зло на някого.
- Е.. айде аз тръгвам.. ако има нещо за което ще ви трябвам.. което ме съмнява.. аз ще съм при Ейприл.. предайте извиненията ми към Кана-..Кюран.. - след това въздъхна и излезе от фоайето.

- Джеймс почакай - извиках аз.
- Усех с Ейприл ! -Знаеш за какво говоря и двамата сме мъжки ! - измърморих аз и се надявах Джей да ме разбере .