Фоайето

Аз седях на един стол във фоайето и спокойно "дремех"... По едно време чух трясах и се разбудих... Видях, че няма никой и се загледах в една точка с едната вежда вдигната нагоре.

ПП: По-умно нещо неможах да измисля сори :X

Ана бе усетила от отдавна един мирис. Прекрасен и скъп за нея. Мириса на един човек, или по точно вампирл. Тя с бързи крачки вървеше нетърпеливо към фоайето, откъдето идеше уханието. Тя силно и бързо отвори вратата, но се спъна и политна напреде. Вероятно щеше да падне на пода, но някой я подхвана. Това бе...

-Ддобре съм. - казва заеквайки. - Юк.. Мамо познай кой е тук? - каза грейнала от щастие и радост. Двете се обърнаха към новодошлия гост - Харукай. Юки пусна Ана и тя изтича при по-големия сибрат, като след това го прегърна силно. Той леко стреснат отначало нищо не направи, но после с усмивка започна да гали Ана.

Ана се отдръпна и огледа фоайето. Там бяха също и баща й.
- Е, явно всички се събрахме. - Ана леко се завъртя и отново отиде при Юки.
- Ами, сега май остава да занесем куфарите и да слезем да вечеряме. Днеска съм направила вечеря. Ще вечеряме във стаята на Юки и Канаме, естествено с тяхното позволение. А, за багажа... Е, мога и аз да направя нещо. - и тя бавно отиде до куфара и го повдигна. Беше тежичък и тя отново го постави.

- Не знам. Където реши. - после се наведе и прошепна. - Направила съм по рамен и парфета. Друго не ми хрумна. Дано да ви хареса. - после си прибра униформата.
- Юки, при тебе как е?

- Да... Права си. Е, ще тръгваме ли? - попита развеселена. Днеска беше най-хубавия й ден... поне за сега де. - Наистина какво има става. Поне тук могат да се държат обикновено, не като персони. - после въздъхна, като извърна очите си нагоре.

- Да. Да направим бал. Е, естествено без да знаят дневния клас или може би... не. Нека да си е вампирски бал. И може да е в Имението ни. - Ана се размечта по пътя към апартамента. Тя набързо отиде до стаята си, за да остави униформата.
- Какво мислиш за бала, Юки? Мисля, че е чудесна идея. - попита Ана, вече върнала се. Канаме и Харукай мълчаха и само вървяха.

След дълго скитане Джийн се узова в Лунното общежитие.- Божкелей... и сега какво да правя....сетих се....- Като си помисли дали не започне да вика - ...ам не това е лоша идея.....-тя започна да се оглежда дали няма някой във фоайетои каза тихо- Ехооо...... имали някой тук.....

Джийн започна да се изнервя малко и си каза- Дишай...дишай.....така чудя се къде ли са всички.. ли пък се е случило нещо.... мне това никак не ми харесва.- и заби поглед в земята.

След като Садо свърши с говоренето Сенри не каза нищо в продължение на минути,после се обърна към рима която го гледаше със ледено спокойсвие.Той се обърна към Садо и каза с леко отекчение
-Защо да ти вярваме на това което казваш можеш да ни пратиш както каза Рима в капан.
Садо го погледна и продължи да говори.
-Вярвай ако щеш това си е твоя работа,но съм тук за да ви предложа сделка ,която не е за подминаване.Хел ще се опитва отново и отново докато не успее а повярвайми тя ще успее и двамата ще сте мъртви.
След това изречение Рима му отвърна
-Нека дойде ще я чакам.
Но сенри бе все със същият поглед и на свой ред проължи да говори
-Ако се съгласим обещаваш ли да ни оставиш на мира и да не се появяваш в живота ни никога повече.Ясно ли
Рима едвам се стърпя и издърпа на една страна Сенри и започна говори
-Да не си се побъркал или обладаванено на баща ти ти е повредило мозъка , как можеш да му вярваш на този след като му помогнем той ще се опита да ни убие като едното нищо.
Сенри я погледна и отвърна така че да не го чуе Садо.
-Естествено че знам но това е единсвеният начин ще се престорим че му вярваме.Той със сигурност вече има план за това ка ще премахне оная луда вампирка и после нас но ще го прецакаме .Както казват хората с един куршум два заека.

На мен ми писна и тръгнах да търся кабинета на директора.- Това .... не ...това никак не ми харесва... все едно има война тук...

Сенри се огледа за новата но не я видя и се обърна към Рима за да си продължат разговора.
-значи когато пак се появи ще се съгласим на сделката и когато се опитада ни пркара ние ще ко прецакаме първи нали така.
-Сугурен ли си в това -попита Рима
-Сенри я погледна
-Не съвсем но каква друга възможност имаме сега ще се придържаме към този план и да се надяваме да успеем.

Отново се върнах тук с надеждата другите двама вампири да са още тук и добре ...бяха все още тук като си помислих" Добре дръж се добре прикривай гладът си". Аз отидох до тях и казах- Здравейте приятно ми е да се запознаем. Аз съм Джийн , но ми казвайте Джи.- и отново се усмихнах .

Ам Рима... защо се държите толкова странно имам чуството, че тук има някаква война- и може би си беше така. Никак не бях на "ти" с войната, а и не ми харесваше да глеадам такива лица.

Сенри се обърна към новата и каза
-Здравей аз сън Сенри.Няма нищо такова имаме малъл личен проблем но като цяло в Академията е много спокойно.
После се обърна към Рима и разбра какво и се върти в главата
-Спокойно Рима Обещавам да се пазя а и освен това си моя приятелка и ме е грижа за теб .Не искам да носи този товар сам знам какво е чувството.Позволими да ти помогна в това не ме изолирай моляте