Фоайето

Да ,определено благодаря.-казах, но забелязах някакво момиче които идва насам и ни поздрави
Здравей-отговорих и отидох до прозореца.
Навън беше мрачно и продължаваше да вали .Настроението ми се промени. Както си бях усмихната, изведнъж усмивката ми изчезна.Стоях и наблюдавах дъждът. Той се удряше в прозорците силно, но не му обръщах внимание. Чуствах се самотна....сякаш мястото ми не беше тук.
А дори не съм се научила как да използвам силите си.....-и наведох глава. В следващият момент осъзнах, че съм казала това наглас и се надявах никой да не е чул.

Ана дойде вв фоайето. Усети, че идват нови ученици и като Пазач реши да ги посрещне. Видя, че почти всички си говореха, освен едно от тях. Веднага забеляза, че е чистокръвна. Отиде при нея и я поздрави.
- ЗДравей. Добре дошла във Академията.
Другото момиче се обърна и каза:

Ана пусна ръката на Сара.
- Приятно ми е да срещна още някой от "нас". - под "нас" имаше в предвид "чистокръвни". После се огледа. Всички си говореха и се бяха настанили по диваните или канапетата. Забеляза малък свободен диван.
- Нека да седнем. - после се един жест посочи мястото и двете се запътиха натам. Щом се настаниха, една от прислужниците донесе две чаши със разтворени таблетки, както и табла с чай и ореховки.
- Е, Сара, как е семейството ти? - попита с лека усмивка.

- Добре е. В момента не са в Академията, а по работа. - каза тихо и спокойно. Тя нищо не взе, само спокойно си гледаше събеседничката.
- Е, надявам се да ти хареса тук. Персонала е прекрасен, има големи стаи, пълни с всичко необходимо, учим през нощта. - тя леко протегна ръка към общежитието. Мислеше, че няма какво още да допълни. Разбра по куфарите, че Сара не е тук да говори със някой от членовете на Кюран.

Сара се замисли за малко.
-Да, надявам се да ми хареса, но...- тя въздъхна- въпреки всичко училището е пълно с хора, имам предвит другата смяна, това не ми харесва. Защо сме длъжни да учим на едно място с тях!?- каза с равен тон Сара, но въпреки спокойствието си личеше неприазъмът й към хората. Тя продължаваше да ги смята за нищо повече от едно голямо нищо, колкото и да се стараеше да не го показва, поне не на първата вечер.

- Всеки има различно мислене по тази тема. - каза тя и отпи малко от чая.
- Впрочем, нали се запозна с правилника. Трябва да покажем на хората, че можем без проблеми да общуваме с тях, дори ако са прекалено досадни и непоносими. Често те са много повече от храна. - тя въздъхна и се огледа. Бе започнало да се смрачава и последните лъчи светлина попадаха в очите й. Тя само леко ги извъртя и пак погледна в очите Сара. Лицето на вампирката на издаваша нищо, освен спокойствие. "Точно както се очаква." - помисли си тя.

Луната бавно изгря и сребрисо бяла светлина изпълни стаята. Ана затвори очи и щом отново ги отвори, очите й бяха кървавочервени. По-късно и другите започнаха да приемат нормалната си форма и стаята се изпълни с червени светлинки, приличащи на малки звезди сред необятното тъмно небе. Макар и тъмно, за Ана все още бе светло, заради луната...

Обърнах се тъй като усетих присъствието на чистокръвни . Бях сигурна, че са Кюран. Погледнах отново към небето на което имаше ясна Луна и очите ми станаха кърваво червени.
-Трябва да направя нещо за да се представя пред Кюран.-казах си аз- но какво.....
Продължавах да наблюдавам Луната. Беше прекрасна.
- Луната днес е много красива..... и успокояваща.

Очите на Сара също станаха кървавочервени, тя се загледа в луната и малко след това едно момиче, което тя не бе забелязала прекъсна тишината, която за миг бе обзела стаята.
Сара я прецени с поглед, не я познаваше. Момичето не беше чистокръвно.
Сара не показа с нищо, че я е забелязала, очакваше първо тя да я заговори.
След малко отново се обърна към Ана и попита:
-Къде са стаите, нямам намерение да си разнасям цял ден и цяла нощ багажа насам натам?

Ана бе кръстосала кръка, дясната й ръка бе подпряна на богато гравюирания стол, на който се бе преместила. Главата й бе леко наклонена, подпряна на дланта й. Червените й очи пъро обходи останалите вампири. Тя наблюдава за кратко присъстващите - говориха съвсем тихо, сякаш лек повей играеше из стаята. После гледаше луната - бяла и прелестна, но студена, точно като нея и всички останали от вида й. Няколко облака закриха слабото нощно светило. Приятен и благодетелствен мрак настъпи.
- Къде са стаите, нямам намерение да си разнасям цял ден и цяла нощ багажа насам натам? - каза Сара. Ана тихо прошепна едно име и бързо се появи един младеж от персонала.
- Моля те, занеси багажа на г-ца Ширабуки в стаята. - след което отново се обърна към събеседничката си.
- Ще си в една от най-хубавите стаи. - допълни вампирката и отново си зае позата. Не можеше да се каже, че е отпусната в канапето - стойката й бе изправена, по скоро леко облегнала...

Чух думата багаж и се усетих, че и аз още не бях настанена.
- Ам... Г-це Кюран къде мога да се настаня?-като се поклоних.
Забелязах другата чистокръвна . Тя сякаш не беше от Кюран.
-Здравейте, Г-це ......-все още не заех името и затова ми стана неудобно.
-Извинете, че не ви се представих аз съм Джийн Блек.

- Няма проблем. - отвърна Кюран. Извика момиче, на име Суки, която дойде с бързи крачки. Ана й пошушна нещо, след което отново се обърна към Джийн Блейк.
- На втория етаж, третия коридор, третата стая отдясно. Мисля, че ще е идеална за Вас, г-ц Блейк. - довърши с усмивка.
- Г-це Ширабуки, на същия етаж, втория коридор, стаята в дъното. Ако искате, можете да се настаните веднага момичета. Вампирите от персонала вече са настанили багажите по стаите ви. Ако има нещо ме попитайте. - промълви Ана. В момента се чудеше да ли да се запъти към класните стаи, дали да огледа територията на Академията за нередности, или да остане тук. КОгато е сама й бе скучно и подтискащо, но задълженията са си задължения.
"Глупости на търкалета, ама..." - помисли си и сякаш търсейки помощ, погледна към стаята, а после навън. Лек ветрец полюшваше дърветата...



П.п.//Направете си темите за стаите в Лунно общежитие>>Стаите на момичетата(Втория етаж). //

Благодаря ви!-казах аз като се усмихнах и тръгнах към стаята.
Беше ми станало неудобно тъй като не се запознах с другата чистокръвна.Бях се вгледала в Луната , а очите ми продължаваха да са све така кърваво червени.
- Чудя се коя ли беше другата чистокръвна....-като отново погледнах Луната сякаш тя ще ше да ми каже името и.
І Сякаш името и започваше със "С...", но как беше?