Коридорите

First topic message reminder :

Това са коридорите.

- Аха. Интерено. Аз нямам нищо за разказване. Отрастнах в щастливо семейство и това е. Преместихме се тук от скоро и аз сега патрулирам. - отвърна момичето.
- Сигурна съм, че знаеш за нас, така че няма смисъл да се обяснявам, нали? - попита засмяна.

- Благодаря за думите ти. - отвърна вампирката. После се замисли. "Какво ли щеше да бъде, ако не бях родена в тази фамилия, а бях в по низш ранг или... човек?" Тя бързо се отърси от тези неприятни мисли.
- Дано само да не променя мннението ти за нас, най-вече за мене. - подсмихна се тя.
- Надявам се, че ме считаш за приятелка, а не за твоя... господарка. - вметна тя просто докато си мислеше.

- Ух, я виж ти. Явно мога и без толкова много гафове. - засмя се тя. После се обърна сериозно към Джаки.
- Обещай ми, че независимо от ранга ми и потеклото, ще се отнасяш с мене като приятелка. Моля те. - каза леко усмихната и хвана ръката на момичето, усмихвайки се. После докато чакаше отговора й, тя извади кутайката с хапчетата и си взе една таблетка.

- Щом го казвам, значи съм напълно сигурна. Е ти ако искаш се покланяй и ми викай Ана-сама, не те спирам, но просто искам да сме приятелки, а не да си ми като роб. Това имах предвид. - отвърна тя и наклони глава. Слънчевите лъчи се промъкнаха между косата й и прошариха с приятна светлина лицето й, което бе лъчезарно.
- Е, Джаки, ходи ли ти се някъде из града?

- Е, добре. В такъв случай ще се поразходим из улиците. Нека да оставим багажа ти и когато поискаш ще отскочим. Градчето е приятно място за вампири и хора. Надявам се да ти допадне. - избърбори тя и стана.
- Нека да ти изберем една от хубавите стаи. Познавам мястото и знам една идеална. Ще тръгваме ли или ще поостанем още малко? - попита тя. Тя махна с един бърз жест кичур от лицето си и поразтърси косата си.