Слънцето ме заслепяваше със силните си лъчи. Вървях напред назад из градината на болницата. Всичко бе зелено и спокойно. Трябваше да помисля какво да правя с всичко, което се случва около семейството ми. "Любимата ми жена бе бременна от друг, но скоро той нямаше да е до нея. Чудя се дали да си мълча или да и кажа истината. Може би първоначалното ми решение да и спестя това ще е по-добро за нейното физическо и психическо здраве. Обичам я! Не мога да я изоставя заради едно бебе. Тя винаги е била искрена и честна с мен. Винаги съм знаел, че тя обича и двама ни. Може би сега, когато ще има нследник от Зеро, няма да е толкова тъжна след загубата му." Мислите ми бяха прекъснати от тихи женски стъпки. Обърнах глава по посока на шума.
- Здравей Канаме. Честито! - Каза тя с дълбок поклон и ме целуна по бузата.
- За какво ми говориш Рюка? - "Дали тя знаеше? Нее, не е възможно. Аз помолих доктор Мидора да си мълчи."
- Много добре знаеш за какво говоря. За бебето. Принудих доктора да си признае.
- Юки знае ли?
- Не спокойно. Говорих с него пред стаята и и той ми каза, че си помолил да го скрием от нея.
- Да. Но не го помолих, а го задължих да мълчи.
- Не му се сърди, той разбра, че се притеснявам за нея. Но защо искаш да крием? Това толкова ще я зарадва. Може би трябва да се качиш горе и да говориш с нея, за да я успокоиш. Тя си мисли, че ти не я обичах вече, а след като и кажеш новината, ще я разведриш.
- Не. Няма да и казвам. Това ще я разстрои още повече и тя ще си помисли, че това е причината за моето отдръпване.
- Какви ги говориш? Що за глупости? Как няма да я обичаш, защото ще имате дете?
- Е тук си в грешка Рюка. - Тя ме погледна изненадано и седна до мен.
- Но как тъка? Нима наистина не я обичаш вече? - тя ме хвана за ръката и ме погледна право в очите. - Но очите ти казват друго. В тях все още се чете образа и.
- Защото я обичам!
- Тогава, къде е проблема? В бебето ли? Нима не искаш нов наследник? Нима си мислиш, че ще се слуши нещо подобно, както с родителите ви и чичо ви Ридо?
- Нее. Глупости.
- Ами какъв е проблема?
- Детето не е мое. - Казах аз толкова спокойно, сякаш казах, че дървото е със зелена корона.
- Какво? Детето е на онзи грубиян, който почти ме изгони току що от стаята и? Той знае ли?
- Зеро е при Юки? Не, не съм му казъл, но може би ще го направя след малко.
- Но, ако му кажеш, така няма ли да му даде Юки в ръцете.
- Не му остава много. Вече има проблеми с таблетките, а сега когато му кажа, че тя е бременна от него и носи в себе си сина му, той със сигурност ще спре да пие кръв от нея. А това ще му помогне да достигне много по-бързо LEVEL E от очакваното.
- Но Канаме ...
- Не продължавай. Правя го за да спася жена си и семейството си. Тя ще има своя малък Зеро, но няма да го обича така както обича баща му. От една страна ще му роди наследник, а от друга аз ще получа поредния Аристократ, който да въспитам като добър вампир. Това ще е идеален живот за детето. То тъй или иначе ще загуби баща си, по-добре е изобщо да не го познава и да не разбира, че в кръвта му тече и част от ловците. При него чистокръвността на майка му ще му повлияе много повече от смесената кръв на баща му. Сигурен съм, че той ще е много по силен от всички Аристократи, а аз ще го възпитам като истински Кюран. Той ще е поредния господар в нашия свят и ще помага на децата ми, защото ще е част от нашето семейство.
- Значи ти искаш да кажеш първо на Зеро и чак след това на Юки?
- Да.
- А ако той и каже?
- Още по-добре за мен. Не се притеснявай. Вече обмислих всичко. Така ще е най-добре за моята Юки и за целия вампирски свят. Не ме интересуват ловците и тяхното мнение. Важното е, че това дете ще бъде отгледано като достоен вампир благородник. Може той да е на чело на новия Вампирски Съвет. - Рюка продължаваше да ме гледа в очите.
- Канаме, искам да ти кажа, че каквото и да решиш, аз ще те подкрепя. Винаги съм те подкрепяла и няма да спра точно сега. Дори и тази ми подкрепа да ме кара да имам тайна от Юки. - Бавно се изправих, а тя последва примера ми. Двамата се запътихме към фоайето на болницата, а от там към асансьора.
Регистрирайте се 
Portal 
Заглавие: БОЛНИЧНАТА ГРАДИНА 
