СТАЯТА НА ЮКИ - ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР ПРОФ. МИЗУКИ МИДОРИ

Свестих се и забелязах, че съм в някаква болница. "Странно, какво ли правя тук? Кой ли ме е довел?" Надигнах се леко от леглото и забелязах, че Харукай спи на един стол до мен и ме държи за ръката. Не я мръднах, за да не го събудя. Погледнах в другата посока, а там беше Зеро и също спеше. През прозореца влизаше само светлина от уличните лампи и половината стая беше в оранжеви тонове от нея. В мрачния край имаше и други спящи фигури, но ми беше трудно да ги различа. Бавно се облегнах на калъвката, защото отново ми се зави свят. Затворих очи и се унесох в сън.

Ани съвсем тихо почука на вратата. Искаше да провери как е майка й. Леко погали Кай и седна от другата страна на майка си. По едно време тя дойде в съзнание. Огледа се и отново заспа. Ана я погали по главата и се отпусна в стола.

Утринното слънце затопли бялата кожа на лицето ми. Това ме накара да отворя очи и първото нещо, което видях бе зеленината през прозореца. Бавно седнах в леглото и се огледах. Стаята беше пълна с цветя, балони и плюшени играчки. Бях сама, а единственото, което напомняше, че е имало някого вътре бяха захвърлените по столовете и кушетката сака от униформите на Академия Крос. Бели, сини, бяха доста повече отколкото очаквах. Сякаш всичките ми познати от Академията са били в стаята ми. Чии ли бяха точно? Чувствах се по-добре. Енергията отново ме изпълваше. Извадих иглата на системата от лявата си ръка и бавно станах от леглото. Не обръщах внимание на шума пред вратата. До леглото имаше поставени чехлички, които аз не обух. Стъпих поса на студения под и с поглед потърсих някакъв халат, за да се наметна. Не успях да го видя и се доближих до вратата на тераската само по една доста прозрачна нощничка в бледо лилав цвят. Спомних си, че канаме ми я беше подарил за последния ми рожден ден и я бях облякла само веднъж за една специална за нас нощ. Една сълза се стече по бузата ми. Излязох на балкона, а слънцето премина през фееричната материя и учерта идеално изваяното ми тяло. Затворих очи и си поех дълбоко дъх. В градината под мен имаше доста непознати за мен хора, които незнайно защо ми се усмихваха и дори няколко ми помахаха за "Здравей". Това ме накара да им се усмихна в отговор. Чух зад гърба си шум и когато се обърнах забелязах няколко доста изненадани лица, които ме видяха, че стоя права на тераската облечена само по тази бледо лилава и много прозрачна нощничка. Той се приближи към мен, гушна ме силно и ме целуна нежно. Малко се изненадах и не можах да кажа нищо. Той си пое дъх и заговори. Аз го гледах с интерес, за да разбера какво има да ми каже.

- Оооо, милата ми, как си? Може би ти е било много скучно, за да почваш да махаш на непознати хора!? Съжелявам, че не дойдох по-рано, но се успах- казах аз с малко недоумение (очевидно, сега трябваше да спа)... - Беше ми много мъчно за теб и неможах да заспа, миличка! Накрая, по някакво чудо заспах и не съм, усетил кога е минало времето... Слънце, много си "секси" с тази "нощничка" ... - казах аз и я притиснах силно до тялото си (прегърнах я), а след това я целунах нежно и бавно по устната !

Гледах го и не можех да повярвам на ушите си. Та той ми говореше сякаш нищо не се беше случило.
- Какво ти става? До скоро искаше да подариш живота си и да ме оставиш сама, а сега ми казваш, че ти е било мъчно за мен и ме прегръщаш и целуваш. Нима си мислиш, че това е игра? Нима си мислиш, че аз нямам чувства и сърце? Защо го правиш? Преди не ме искаше, а сега да. Отговори ми. Защо продължаваш да си играеш с мен и с любовта ми към теб? Какво искаш от мен? Не те разбирам.

- Виж аз винаги съм те обичал и винаги ще го правя! А това, което ти казах беше за твое добро! Мислех, че ще ти е по-добре със Зеро, но съм се залъгвал, а и много добре знаеш, че без теб немога да живея! - казах аз и я погледнах доста учудено ...
- Та нима ти вече не ме обичаш ... Ооо, какво направих!

- Значи мислиш, че за мен ще е по-добре да живея сама вместо с теб? Защото ще се случи точно това. Ти ще дадеш живота си на Зеро, но това не гарантира, че той ще живее. И когато той се превърне в LEVEL E, ще се наложи аз да го убия и да остана сама с мъката си. - Погледнах красивите му очи. - Нима казваш, че това е добре за мен? - По бялата ми кожа се стекоха няколко сълзи. Погалих бузите му. - А от последните ти думи Канаме, ме боли много повече дори от идеята, че вече не ме обичаш. - Отново погледнах през балкона. Хората долу бяха толкова щастливи и усмихнати, а аз продължавах да плача. За миг затворих очи и когато ги отворих отново всичко беше размазано. Коленете ми омекнаха и аз започнах да се свличам към пода за части от секундата. Канаме ме хвана и ме вдигна в ръцете си. Когато го погледнах прочетох притеснението в очите му. - Все още те обичам мили мой. - Изрекох аз и облягайки се на силната му гръд отново изгубих съзнание.

- Мама пак припадна! - Казаха в един глас изненадано Ана и Харукай. Поставих Юки внимателно на леглото и в този миг влезе един доктор за визитация. Погледна ме изненадан. - Какво и е на мама? Уж беше добре, дори гледаше през балкона, а сега пак припадна.
- Деца, мисля, че не бива да говоря тези неща пред вас. По-добре да ги кажа само на баща ви.
- В нашето семейство нямаме тайни. Можете да говорите пред тях.
- Добре. Ще ви кажа само, че всъшност няма проблем. Просто много неща са и се събрали на куп. Била е много изнервена от бременността, а и този нейн доброволен глад. Не се тревожете, тя ще се подобри. - Доктора отново постави банката с кръв в нежната и ръка и излезе без да продума повече.
- Мама е бременна? - Изненада се Ана.
- Честито татко, от кога ви карам да ни направите братче. - Харукай беше във възторг. Не и аз. Знаех чие детето на път. И то изобщо не беше мой наследник.
- Какво криеш татко? - Ана прозря в безизразното ми лице недоволството ми. - Нали сам каза, че в това семейство няма тайни? Кажи ни какво има. Има ли нещо общо с бебето, което чака мама? - Погледнах я в очите и отроних само едно.
- Да. - За миг замълчах. Загледах се в градината, за да не гледам тях в очите. - Просто това дете няма да е чистокръвен вампир.
- Искаш да кажеш, че е на ... Дори не мога да го изрека. Но защо? Как е възможно да ни се случи това? - Натажи се Ана.
- Бебето е от онзи? Ужас! И сега какво ще правим? Ще накараме мама да абортира?
- НЕ! - Креснах аз без да се замисля. Сетих се за съня си. Може би трябваше да отдам живота си, за да отгледам това дете вместо Зеро? - За сега ще си мълчим. Майка ви е още рекалено слаба, за да разбира, че е бременна. Обещайте ми, че няма да говорите с нея на тази тема, докато не преценя, че е готова за това. - Те се спогледаха и казаха в един глас.
- Обещаваме.
- Отивам да говоря с доктора, кога ще я изпише.
- Татко, попитай го дали можем да я приберем при нас в Лунното общезитие и да се грижим за нея там.
- Добре. - Тръгнах бавно към вратата, а те седнаха на столовете около Юки. Посегнах да хвана дръжката, но вратата се отвори отвън. Беше Рюка.
- Здравей Рюка. Влез, аз отивам да говоря с доктора. - Поканих я с лек жест и затворих вратата след себе си.

Влязох тихо в стаята. Не знаех дали Юки е будна или не. Надникнах леко и в момента в които погледнах към нея тя отвори очи. Влязох на пръсти и казах тихо:
- Здравей Юки! - поздравих я усмивка и се обърнах към децата - Здравейте деца!

Слънцето отново заблестя в очите ми и ме накара да ги отворя. Първото, което забелязах бе, че отново лежа в леглото и че Канаме не е в стаята. "Защо ли си е тръгнал? Уж ме обича, а отново ме остави сама!" Мислите ми баха прекъснати от поздрава на току що дошлата Рюка. От години тя беше най-близкия ми вампир извън семейството, тя и Ханабуса. "Може би трябва да я попитам за съвет?"
- Здравей Рюка. - Усмихнах се леко аз и бавно се надигнах и седнах в леглото. - Ела по-близо. Имам нужда да си поговоря с теб. - Изрекох тези думи и в същия миг Ана хвана Ханабуса за ръка и го изведе от стаята, за да ни оставят сами.

Изчаках децата да излязат и след това се обърнах към Юки. Приближх се до леглото й и седнах на стола до него. Подпрях се с лакти на леглото и хванах ръката й.
- За какво искаш да говорим? - попитах любопитна.

- Рюка, много съм объркана. През последните дни Канаме се държа много странно и единственото, което постигаше с думите си бе да ми причинява болка. Не мисля, че сърцето ми ще издържи още дълго на тази атака. Имам чувството, че губя всякакво желание за живот. Дори се бях запътила към Министерството на ловците и по пътя унищожих почти всички вампири от LEVEL E, които бяха в списъка. Просто с небрежни движения на китката си ги превръщах в прах. Сякаш болката, която изпитвах и която ме караше да търся смърта си засилваше още повече способностите ми.

Замислих се за няколко секунди след това бавно проговорих.
- Виж познавам Канаме откакто се помня и през живота си не съм го виждала толкова притеснен колкото преди пет миннути пред тази врата. Мисля ,че те обича истински и според мен ти и децата сте най - важното нещо за него. Теб обича най - много. Познавам го добре повярвай ми. А и - не мога да повярвам че казвам това - но мислиш ли ,че си струва да загубиш живота си заради него?

- Видяла си го да излиза? - Казах изненадано аз. - И е бил притеснен? Канаме? За една и съща личност ли говорим? Нее!? Сигурно нещо си се объркала. МИ двете знаем много добре, че той никога не показва чувствата си. А и в повечето ситуации е с едно каменно изражение. Като на някое произведение на изкуството от велик автор. - Въздъхнах дълбоко. - А защо ме измъчва толкова след като ме обича? Какво ли цели с това си поведение? Ох, много съм объркана. И със всяка следваща секунда той не се опитва да ми обясни, а сякаш да ме заплете в още повече съмнения.

- Първо ,да беше много притеснен. Замалко да ме подмине като пътен знак. И второ нямам представа какво се върти в главата му ,ако искаш ще го попитам ,но не мисляя ,че трябва да се бъркам в отнощенията ви. По - добре го попитай сама. Но вярвай ми. Той те обича. И край теб вече не е онзи студен човек ,който познаваме.

- Не мисля, че в този момент той би имал желание да говори с мен. Той си мисли, че аз не го обичам. Дори ми го каза. И обвинява за това себе си. Може би не биваше да се връщаме тук? Може би трябваше да си останем в онази вила край океана и да получаваме вести за децата и Академията от теб и другите. Може би всичко това се случва, защото Зеро е тук. Канаме е говорил с него, но нито един от двамата не ми казва, за какво. И след този им разговор Канаме се промени коренно в отношението си към мен и децата. Когато пристигна Харукай и с Ана решихме да си направим семейна вечеря в мезонета Канаме дори не поздрави сина си. Цяла вечер мълча и изведнъж каза, че щял да си даде живота на Зеро, за да можел той да живее. И тогава се скарахме за първи път и то пред децата ни. Беше толкова ужасно. Още ме боли като си спомня.

- Често Юки незнам какво да ти кажа. Но знам ,че Канаме е променетн. Говори с него ,а после говорете и с децата. Изяснете се. Само това мога да ти кажа!

- Може би си права. Може би сега не мисля трезво. Може би трябва да се утърся от всичко и да се изправя пред страха си. А най-големия ми страх е, че той ще се откаже от мен, от нас. Както той каза за мое добро. Как може да е добре за мен да съм далеч от него? Как изобщо му хрумват такива мисли? Чудя се защо започна да крие разни неща от мен? А преди си споделяхме всичко. - Погледнах зеленината навън. - Къде си Канаме? Имам нужда от теб тук и сега.

Стихнах по - силно ръката й!
- Ще се върне! - прошепнах пламенно като се опитвах да я утеша. - Никой няма да ти го отнеме! Дори самият той! Аз няма да го позволя!

Рюка бе жената, която познаваше Канаме дори по-добре от самата мен. През последните седемнадасет години се бях научила да и се доверявам безпрекусловно. Тя винаги успяваше да ми повдигне настроението и да ми даде сила. Надигнах се леко и я прегърнах.
- Благодаря ти! Благодаря ти за подкрепата и за това, че си винаги до мен в трудните моменти.

Усмихнах се широко. Целунах Юки по бузата и я прегърнах силно!
- Няма защо! За теб винаги съм асреща. Винаги когато имаш нужда от мен!

- Сега остава и той да се върне и да има желание да говори с мен. - Погледнах небрежно през отворената врата на балкона. - Когато се засекохте, той каза ли ти къде отива? Каза ли ти изобщо нещо?

-Ами набързо ми изстреля ,че отива да говори с лекаря и ще го попита кога ще те изпишат! Но само това!

- Значи се интересува, кога ще ме изписват. - "Странно. Дали иска да се прибера с него и децата в Лунното общежитие или се чуди дали ще се въ рна в къщата на Зеро?" помислих си аз. - Живота ми толкова се оплете от това посещение! А и тази болница. Никой не ми казва, защо съм тук и какво ми е. Дано, когато се върне Канаме, ако се върне изобщо де, ми каже какво знае от доктора. В противен случей сама ще попитам.

- ами често да ти кажа незнам защо въобще чакаш някой да ти каже нещо , наистина не попиташ сама. Ако искаш ,мога и аз да попитам. Но съм сигурна ,че когато Канаме се върне - а той ще се върне - ще ти каже!

» Проф. Мизуки Мидори - Главен лекар във вампирското крило на болницата и Нобелов Лауреат и Професор по Медицина
» КАБИНЕТА НА ПРОФ. МИЗУКИ МИДОРИ
» СТАЯТА НА АНА КЮРАН
» Стаята на Сейрен
» СТАЯТА ЗА ГОСТИ