Гората

First topic message reminder :


Тя е почти на цялата територията на Академията.

- Но това не прави майка ми главната виновна. Тя е въвлечена без и тя да знае. В общи линий тя е невинна. Друг е въпроса, че Ридо я е харесвал. И Шизука не си ли отмъсти на семейството за смърта на любовника си? - каза объркана, но не показваща това свео чувство.

- И какъв е плана, ако може да научим. - отвърна тихо и я погледна с поглед, казващ че е по-добре за нея да каже. Ана дишаше равно, като добре скриваше гнева си. Очите й направо пламтяха в червено. Тя стисна силно ръцете си и от тях закапа кръв... Кръв, това нещо, от което вампирите зависят. Само като се произнася звучи тъжно и гадно.

Бутнах я с крак и тя легна на земята сложих крак на гърдите и засочих пистолета към главата и.
- Ако не спреш с глупостите ще последваш Шизука.Омръзна ми да слушам как казваш тези неща аз несъм част от никакъв план и дори и дя бях той няма да се осъществи защото скоро аз ще умра и това ще промени плановете ви. - прострелях я в рамото и заредих отново.
- Сега искам да ми каже защо нападнахте академията и какво му става на Канаме ?

- Зеро! Предпочиташ да умреш от ръката на Юки или Канаме, или от ръката на Министерството на Старейшините. Моля те, по-спокойно. - каза почти молещо Ани и с тъжно изражение.

- Юки спри да казваш че ще ме спасиш и двамата знаем че никой неможе да ме спаси.Не ме интресува кой ще ме убие важното е че някой ще го направи. - изпъшках леко и махнах крака си от нея прибрах пистолета и отидох до едно дърво седнах отново облегнах се назад и вдигнах глава нагоре затворих очи и се отпуснах
- Права е ако останеш с мен ще се отдалечиш от Канаме.По-добре ме остави сам и след няколко дни ела зада ми пуснеш един куршум в главата или най-добре ем убий още сега.

Изправих се и отидох при Юки клекнах до нея и я прегърнах.
- Хей принцесо неплачи моля те.Знам че ти обещах и ще изпълня обещанието си спирам да говоря за това само неплачи. - изрих сълзите и я целунах по челото.
- Но искам да знам че и ти ще изпълниш своето обещание това което ми даде когато ти дадох онзи пистолет.Искам само да знам че когато това се случи ти няма да се поколебаеш и ще изпълниш своето.Винаги щете обичам Юки и не искам да те наранявам затова ще спра да говоря за това.

- Куренай Мария, благодарим за "визитата" ви. Сега ще помоля да си тръгватате. Знаете, че всеки от нас безпроблемно може да ви убие и преполагам, че вече не сте много желана, така че за ваше добро по-добре си заминавайте. - отвърна ледено. Очите й също издаваша страшния студ лъхащ от нея. Ана се обърна, но остана на мястото си.

- Благодаря ти Юки. - извадих пистолета си и го свалих от сиджира след което викнах на Канаме.
- Ще те оставя да я обиеш но искам да е с това. - хвърлих му пистолета си исе обърнах към Юки.
- Принцесо искаш ли да се прибираме ?

Както винаги, Джеймс постоянно се луташе навън.. той се появи няколко часа след като Юки, Зеро и Канаме си тръгнаха..
Опря си гърба на едно дърво и въздъхна отчаяно.. това че един вампир е сторил зло, не значи че всички вампири са отговорни за тази постъпка.. защо Никита не разбере това?!
- Защото е глупава като галош. - изсумтя Джей на ум и погледна настрани виновно.. никога не бе мислил лошо за хората а сега.. сега сякаш се промени, след като имаха тази кратка битка..
- А, стана дума за битката.. - помисли си той и огледа тялото си.. Кракът го болеше леко.. Джеймс седна на земята и нагъна крачола си за да види как е раната.. Нищо особено, просто драскотина и натъртване.. Реши че няма нужда да го превързва, затова просто спусна крачола отново и се загледа в небето. А си мислеше че само техните го мразят.. явно има много хора които ненавиждат Джеймс Рейн Гравиндън..