Къщата на Ван Хелсинг

Ван Хелсинг реши да остане в градчето завинаги, защото вече се измори да пътува. Той взе къщата близо до гората. Хората разказвали странни случки за тази къща, но един истински ловец не би се боял.

Ван влезе в къщата. Навсякаде имаше пайжини, никой не я е изпозвал скоро време. - каза си той.

Бях дошла да разгледам градчето. Движех се акто сянка през улиците спирайки пред тази къща. Изглеждаше ми позната... Отворих входната врата. Всичко беше в паяжини.
- Ехо?- попитах с ясен и твърд глас.

От втория етаж слезе Ван Хелсинг прочутия убиец на вампири и миризмата в къщата се промени значително. Той видя момиче и разпозна че е вампир, но се отказа да я убие понеже още е млада. Той и каза:
- Здравей, млада госпожице. Какво искате?

- Нищо. -казах спокойно насочвайк погледа си към мъжът.
- Къщата м и се стори позната...- казах тихо осъзнавайки колко нелепо звучи. Стоях като статуя с ръка на дръжката гледайки след себе си. Може би трябваше да си тръгна. Видях един паяк да види и го взех. Не беше много голям.
- Довиждане, извинете за безпокойството.- извиних се аз и бавно затворих вратата.

Той тръгна към вратата, отвори я извика.
- Аз съм Ван Хелсинг, ела не си тръгвай.

- Ван Хелсинг...- отворих вратата.
- Нищо не ми говори! Разяснете господине.- помолих отново разглеждайки паяжините...

- Аз съм прочут убиец на вампири, на такива като тебе, но спокойно, няма да те наряна, ти сигурно си от академията. - казах и аз.
- А за тази къща незнам, наскоро се приместих и я наех, понеже е далече от градчето, е не далече ама си е близко до гората, където ваща раса се спотайва.

- Аха...- отговорих аз. Сетих се, че още не съ мси подредила багажа. Едва бях пристигнала и тръгнах да се шлая. Трябваше да тръгвам...
- Довиждане Ван Хелсинг. Ще се видим някога!- казах аз изатворих входната врата. Тръгнах по уличките...

- Довиждане. - каза той, като реши да започне да оправя къщата, като първо реши да махне пайжините с паяците.