Главните улици

Заглавие: Главните улици Нед 04 Окт 2009, 7:19 pm

Това са главните улици, непрестанно осветени, но дори и там има вампири от Левел Е.

Гост

Ван Хелсинг дойде се разхожда. Той усети вампир, но позна че го познаваше. Но не се сети кой може да е и затова тръгна след него.

Заглавие: Re: Главните улици Нед 11 Окт 2009, 6:53 pm

Разхождах се и усетих някой да ме следи. Обърнах се.
- Излез.- казах с леден, покоен тон.

Гост

- Аз не се крия. - казах аз и си прибрах уражията, защото знаех че всеки може да е.
- Здравей, нали не ме помниш, срещнахме се в мойта къща, дето и близо до гората.

Заглавие: Re: Главните улици Нед 11 Окт 2009, 7:02 pm

- Хелсинг?- попитах объркано. Мхм той беше.
- Пак се срещаме стари ловецо...

Гост

- Не съм толкова стар колкото си мислеш. Иначе как си, отдавна не сме се виждали. - казах и аз.

Заглавие: Re: Главните улици Нед 11 Окт 2009, 7:18 pm

- Туко виж се окажеш на 105 години.- изкисках се аз.
-Амии, леко загубена, търсеща малка костенурка на име Елена. Ти?- попитах невинно оглеждайки се за малкото ми костенурче.

Гост

- Ами аз се разхождам и ъммм .... но се оглеждам и за вампири от лошите. - казах аз като леко се усмихнах.

Заглавие: Re: Главните улици Нед 11 Окт 2009, 7:26 pm

- "Скоро може би ще застреляш и мен"- помислих си. Е, надявах се, че няма да е скоро. Исках да прекарвам оставащото си време с брат ми...
- Е, как върви лова?- попитай със същата ледена спокойност в гласа ми.

Гост

- Не на добре. - скоро помирисах други вампири и за да не си помислят нещо, че вампирка дружи с ловец той се превърна в куче. Това му беше една от силите.
- Е ако искаш да отидем някаде другаде. - каза кучето, като завърши с лай.

Заглавие: Re: Главните улици Нед 11 Окт 2009, 7:38 pm

-Бива.- казах спокойно, правейки визиономия ти ^_^.
- Къде отиваме?- попитах.

Гост

- Където ни отведе пътя. - след това се затичах и излаях в знак да тръгна след мене.

Заглавие: Re: Главните улици Вто 13 Окт 2009, 1:57 pm

Спрях се рязко.
- Нее! Немога, трябва да намеря Елена!- казах аз и побягнах на противоположната страна.
- Другия пъът!- извиках след себе си аз.

Заглавие: Re: Главните улици Вто 27 Окт 2009, 8:56 pm

Разхождах се със Сенри, като всяка моя танцувална стъпка показваше грациозността на движенията ми. Видях че Сенри ме гледаше, след това хванах бузата си, като се надявах да не съм се изчервила отново. За бога само това ме издаваше. Ухилих се леко, след това продължихме пътя си. Някъде по средата усетих как нечие присъствие рязко се доближи и се обърнах. Не виждах Сенри. Къде беше? Привих очи и сключих вежди. Последвах лошото присъствие, което се отдалечаваше от мен. С един скок се озовах на покрива на една висока сграда. Ахнах от ужас и гняв едновременно. На другия край на покрива бяха лицата от онзи път... в къщата ми. А по средата беше Сенри.. от всички страни притиснат с веригите на онзи глупак. Сенри се опитваше да се измъкне, а онези до него се усмихнаха вероятно защото знаеха колко ме вбесяват, но си нямаха и на представа какво ще ги сполети. Погледнах към момчето с кръвнишки поглед, а той се засмя. Надали щеше да му е много смешно след секунди… Тогава чух един вик.
- Рима, внимавай! – предупреди ме Сенри, като след това веднага се обърнах и хванах ръцете на момичето, като прокарах ток през тялото й, а тя мигом падна на земята. Обърнах се и със сурово изражение се понесох с всичка сила напред. Минавайки покрай Сенри унищожих веригите, които го притискаха, след което продължих към момчето. Преди да се усети какво ще го сполети вече беше одарен от гръм буквално. Гръмотевиците, които се появиха в небето веднага щом се ядосах още бяха там. Обърнах се рязко към другата, за да се уверя, че още не се е съвзела. В един миг усетих, че и двамата се правят на припаднали и в мига в който се появиха пред Сенри, аз застанах пред него и една гръмотевица унищожи веригите на момчето, които се канеха да стигнах до моя Сенри. Скръстих ръце пред гърдите си, като суровото ми изражение не слизаше.
- Които и да сте, съветвам ви, да стоите ДАЛЕЧ от Сенри! – казах го със сериозен и студен тон, който ги накара да изтръпнат. Момчето все още се подсмиваше.
- На твое място, не би ми било толкова смешно! – допълних аз, а той ме погледна.
- Заплашваш ли ме, Рима? – попита той с присмех, а аз присвих вече червените си очи и една гръмотевица се удари точно зад него, като му подпали мантията.
- Приеми го както искаш! – казах след това, като го погледнах пренебрежително. Той си хвърли мантията настрани, като ме погледна и каза:
- Очевидно не ме познаваш добре! Нито пък сестра си! - обърнах се към вамирката до него със същия поглед, като я огледах.
- ТЯ не ми е никаква! Както и ТИ! Не ви познавам! – отсякох аз категорично.
- Ще имаме много време да се опознаем, скъпа Рима. – обади се момичето със спокоен глас Кого заблуждаваше? Усещах чувството й на ярост от километри.
- Повярвайте ми, не бихте искали да опознаете мен! – казах с още по твърд и студен глас. Момичето само се засмя весело и каза:
- Имаш същия характер..като на майка ни! – каза тя и се усмихна ангелски, сякаш мислеше, че ще й повярвам.
- Не знам какво сте си втълпили, но съм убедена, че нямам никаква роднинска връзка с вас! – казах аз, а момичето ме погледна и вдигна едната си ръка. Аз се приготвих за така, но тя по някаква случайност нямаше такова намерение.
- Спокойно, - каза в знак на това, че няма да атакува. – вземи това. – продължи, като ми подаде нещо, но не можех да го видя, защото ръката й беше свита. Протегнах предпазливо своята ръка и тя постави това, което държеше.
- Ако още не ни вярвах, значи някой ти е промил мозъка! – обади се хлапака и скръсти важно ръце. Погледнах нещото в ръката ми. – Не е възможно – казах си наум. В ръката ми имаше медальон, но верижката липсваше. Беше само един медальон с печата на моето семейство, а когато го отворих… имаше снимка на двамата вампири пред мен заедно с майка ми… Нищо не разбирах. Не исках да разбера или просто не можех…. Стиснах очи, като се обърнах на другата страна и хвърлих медальона. Не чух да пада, вероятно тя го беше хванала, но не ме интересуваше. Исках само да се махна. Хванах Сенри за ръката и хъкнах с бързината на вятъра. Скочих заедно с него от покрива и отново се озовахме долу. Когато се приземих пуснах ръката му и се строполих на земята, като се опрях на стената на сградата и зарових лице в ръцете си. Не исках да съм слаба, нито да плача, затова просто останах така опитвайки се да се успокоя. Повтарях си, че това не е възможно, че просто не е истина, а някаква измама или камуфлаж…но нещо в мен отказваше да приеме тази заблуда. Защото знаеше, че това което аз исках е заблуда. Свих се, все така прилепена до стената, като просто не смеех да покажа лицето си. Кой знае какво си беше помислил Сенри… Дори за това не исках да мисля. Чувствах се ужасно. Опитвах се да заблудя самата себе си, за да не се превърна в едно от слабите и плачещи същества. Но просто нямах никаква опора, за да остана здрава задълго.

Заглавие: Re: Главните улици Нед 01 Ное 2009, 7:18 pm

След като тръгнаха от площада Сенри и Рима се разходждаха из улиците на града ,като Рима постоянно подскачаше радостно ,тогава Той я хвана за бузата и тогава извика да се обърне защото бяха онези два вампира от преди.Мъжът притисна Сенри с вериги.Като по това време Рима се биеше с момичето,когато видя че той е вързан тя помете противника с електричество и Сенри се освободи и си изтърси дрехите.
-Колко е отекчително-отбеляза той и си прехапа показалеца и в миг се появи бича и той започна да го размахва срещу момчето,което му отвръщаше на ударите тогава се появи рима и го зашемети със светкавица тогава ги попита защо я нападат тогава те и подадоха някакъв медальон и тя го взе , но от реакциите и Сенри заключи че това което е видяла не и харесва.После го хвана за ръка и го вовлече със себе си.Когато се отдалечиха двамата сряха и тогава Сенри я доближи
-Какво стана там горе и кои всъщност са онези двамата и защо си казват че си им сестра.
Рима го погледна и се обърна на другата страна.

Заглавие: Re: Главните улици Пон 02 Ное 2009, 8:42 pm

Погледнах го за секунда и отклоних поглед. Трябваше да съм силна, а какво првех? Изправих се и отръснах веднъж дрехите си и се загледах в далечината.
- Не знам...- изскърцах със зъби аз. - Не разбирам нищо, но...- спрях и заклатих глава - не може да е вярно! Вероятное някаква шега!- казах но вероятно опитвах да заблудя само себе си. Наведох глава и впих поглед в земята.

Заглавие: Re: Главните улици Пет 11 Дек 2009, 9:45 am

Двамата продължиха да се разхождат по улиците и около тях минаваха различни хора някои бяха забързани а някои само си убваха времето.Рима вървеше до Сенри и сякаш не е тук а някъде другаде.Сенри я погледна
-Рима добре ли си -попита я той
Тя го погледна но не каза нищо и продължи да върви.

Заглавие: Re: Главните улици Съб 12 Дек 2009, 4:25 pm

След няколко минути реших да отговоря на въпроса на Сенри.
- Добре съм! Но съм гладна. - казах леко възмутено, но същевременно безразлично.

Заглавие: Re: Главните улици Съб 12 Дек 2009, 4:32 pm

Сенри я погледна и едно минутно мълчание каза
-Да се прибираме ако искаш.-попитая той.
Рима го погледна.

Заглавие: Re: Главните улици Съб 12 Дек 2009, 5:00 pm

- Идеята не е лоша. - отвърнах му и се запътих в обратната посока. Сенри ме последва.

» Малките и тъмни улици