Портала към сградата на Академията

След Лунния и Слънчевия портал пътеките от двете общежития се събират в една и преминават през главния портал на Академията минаващ точно под терасата към вътрешния двор на Академия Крос..

Ана днес просто не можеше да си намери място. За пръв път спа една нмощ и два дни и където и да идеше, все не се чувстваше на място. Накрая отиде до Портала. Нямаше никого и бе тъмно като в рог. Тя седна на ръба, затвори очи и въздъхна. Последните дни бе ужасно. На кратки периоди учениците от дневната смяана правиха нарушения.
- Глупави хора. Иска ти се на моменти да им извиеш гръкляна. - помисли си и отново се облегна на стената, затваряйки очи.

Всяка година,всяка седмица,всеки ден точно сутринта,се събират купища от момичета,крещящи по едно и също,как не им омръзна. Стоеше от горе на портала,поглеждайки отегчително към тях. "Как всяка година тези или други момичета,точат лиги по звезди с руси коси. Припадат от всеки поглед..." Бях виждала толкова много неща,колкото момичетата не можеха и да си помислят но това никак не се впечатляващо. Погледа и бе безизразен,само очите и показваха нотка отегчение от ежедневната ситуация. "Поне един ден няма ли да има промяна?"
Прозя се леко и се чу още един прогърлен писък на луда фенка,поредната луднала по сините очи на някой вампир. "Скука!" Погледна леко на долу,като от групата от луди фенки се намираха и нови попълнение и на мъже. Леко се усмихна,защото единия носеше кутия с бон-бони някак любопитството я караше да разбере на кого ще ги даде.
И ето фанфарите свирят,барабаните бият и портата се отвори. С целия си чар и нахалство излязаха първо момчетата,като кълнеше се видя няколко момичета да припадат от звезният блясък.
-Да и сега ще покаже към някое момиче и ще намигне!
Каза си тихо и след миг един от мъжете направи точно същото това, което каза то дословно. Леко се изхихика,предполагаше но не мислеше,че ще го направи отново.
Минаха толкова бавно,дори се заговориха на моменти. Всеки път едно и също,след това скочи от скривалището си и тръгна да излиза от входа,който бе постоянен изход за нея. Докато се движеше най-отзад,както винаги този път си бе позволила да е разсеяна,господаря го нямаше на блиско така,че това беше момента на волност. В един момент някой се доближи до нея. Тя само леко се стаписа и миг я делеше да не го тушира доло на земята и да залепне като гербова марка за земята. След това видя онова момче с бон-боните. То бе толкова екзалтирано и толкова радостно,че е вижда Сейрен,че не знаеше какво да каже. А,тя просто си мълчеше,както правеше през повечето време. Момчето събра смелост и каза:
-Това са бон-бони за теб Сейрен!
Тя само леко премигна,та той дори знаеше името и,за толкова години се срещаха смелчаци но този явно бе прекалено смел. Но тя не знаеше,да реагира самолеко се усмихна и момчето просто,щеше да припадне. Но усмивката и не траеше дълго след това въздъхна и каза:
-Мерси но не обичам шоколад но благодаря все пак!
След това тръгна след групата и все пак как всяка година бе едно и също,крещащи ученици,припаднали девойки. А,още по кошмарно бе свети валенти и бала. Винаги бе сама,., "Подяволите отново сантименталност!" Изпувтя силно и не изчака групата. Обърнаха се към нея но нея вече я нямаше:
-Сейрен вечно го правиш!?-въздъхна момиче от групата.
Но тя си проправяше път през дърветата,като определено,щеше да е много преди тях. Не обичаше светските разговори,който се чуваха по пътя,бе чудно как за толкова кратко време можеш да научиш всички бесмислени клюки от рода "Тази рокля не и отиваше!" до "Аз съм толкова зашеметяващ!" На някой определено не му липсваше съмочувствие.всякак клюка бе обсъдена и то подвобно.
Днес обаче се оказа един исключително мрачен ден,обичаше такива дни защото пожеше да стой повече на вън и да не чува глупавите прикаски,макар че това и бе ролята но едвали някога нещо е испускала и без да иска чуваше всичко,с толкова силен слух беше,че не бе трудно въобще да се напряга.