Вдигнах глава и се загледах в една точка над Канаме, като без да го поглеждам директно започнах да говоря.
- Знаеш, че с Шики се познаваме от години…- започнах. – С времето станахме неразделни приятели и започнахме да се движим все заедно. – припомнях аз, сякаш той не го знаеше. – Но…- внезапно направих пауза, а думата отекна сякаш по шумно от останалите. - …колкото повече време минава, ми става все по – трудно да се отлепя от него, дори и за секунда. – признах си аз. – Когато не е на близо се чувствам толкова самотна и… празна. – довърших накрая, като все още гледах покрива. Думите ми обобщено значеха, че сякаш се нуждаех от присъствието му и по някакъв начин се чувствах.. крайно свързана с Шики. Внезапно една капка падна на бузата ми, помислих че плача, но това беше от дъжда. Започнало бе да вали, макар и слабо.
Регистрирайте се 
Portal 
Заглавие: Терасата 
. Просто направи, така че да не се разделите и да си винаги до него... - казах аз вярвайки си 