Стаята на Рима и Рюка

Стаята на Рима и Рюка

Стаята на Рима и Рюка Snapshot20081120120607

Стаята на Рима и Рюка Snapshot20081203174030

Влязох в стаята с безразличен и уморен поглед. Очите ми се притваряха. Едвам гледах от умора. Тъкмо щях да се стоваря върху леглото, когато от някъде се появиха вериги които цялата ме обгърнаха и едвам дишах. Не можех нито да говоря, нито да помръдна. Знаех, че е Садо, но нямах сили да се боря. Имаше ли смисъл? Явно пак изпълняваше заръките на Хел. Като говорим за Хел тя се появи пред мен. В ръката си държеше някакво писмо.
- Е, Рима, ще трябва да се сбогуваш, защото повече няма да видиш скъпия си приятел Сенри. А той горкия ще мисли, че си мъртва! Разбира се когато дойде да си отмъсти ще го убием. О спокойно обещавам ти, че ще гледаш края му.
- Да вървим, Садо! - повиши тя тон и веригите ме помъкнаха на някъде, а аз не успях да задържа очите си отворени...

По едно време Сенри реши да се качи да види Рима когато стигна стаята и почука но никой не отвърна затова той отвори вратата но стаята бе празна а прозорците отворени на възглавницата на Рима имаше плик.Сенри го взе и го отвори като съдържанието на писмото бе следното.
"Ако търсиш Рима - моята ангелска полу сестра, то знай, че тя е мъртва! Да, аз лично се погрижих за нея, Сенри! Знам,че вероятон ще ме търсиш, за да си отмъстиш, но не се тервожи, ще те чакам с отворени обятия! Послепис: От Хел Тозу"
Сенри смачка листа и застана пред отворения прозорец.
"Рима не може да е мъртва,тя е толкова силна и уверена."-помисли си той и реши да я потърси ,като не вярваше на на писаното.
Затова той излезе от стаята тичешком напусна общежитието и тръгна да я търси.Миризмата и бе вече едва доловима но все пак се усещаше.Тя го заведе до гробището.

Сенри влезе в стаята и внесе Рима която бе в несвяс.Той се приближи до леглото и я остави там.След това отиде до масата и наля чаша вода и след това пусна вътре една таблетка и чашата се оцвети в кърваво червено.След това той занесе чашата на Рима и седна на леглото до нея и я погледна.Тя бе уморена от преживяното по рано и сега спеше.Той я погали по челото и остави чашата на шкавчето до леглото и.

Рима спеше, но по едно верме отвори леко очи и погледна Сенри.
- Благодаря ти...Сенри. - промълви тя тихо и се усмихна бегло и съвсем леко. Радваше се, че имаше Сенри иначе всичко в живота й щеше да е безсмислено и тя го знаеше. Но в този оммент толкова жадуваше да спи сгушена в неговите прегръдки и да бъде напълно обляна от приказния му аромат...

Той стоеше до нея и се усмихна леко след това взе чашата от шкафчето и и я подаде на Рима.Тя я взе и отпи малко и след това отново легна. и се обърна към Сенри
-Да се надяваме че тези двамата няма да се върнат скоро-каза той и отново я погледна и пак се усмихна но едвам доловимо.След това взе един стол и го донесе до леглото на Рима и седна на него,докато гледаше Рима как си почива.

Рима въздъхна. Най неочаквано както лежеше в леглото тя протегна нежната си ръка и хвана сакото на Сенри. Задържа ръката си в това положение, а отй я гледаше странно, окето не я учудваше. Не можеше пак да му го каже напарво, защото не ебше по тази част, просто изръси:
- Ела до мен...- тънкото й гласче прозвуча тихичко и тя леко дръпна сакото му.
Знаеше, че вече няма да може да заспи, ако не е сгушена в него.

Сенри я погледна и само кимна.След това стана от креслото и седна до нея,като хвана ръката и.След около 15 минути той легна до нея и я прегърна леко и остана така докато тя заспи и се оспокои.След това той внимателно стана и пак се върна на креслото като остана така през цялото време и наблюдаваше Рима как спи.

» Стаята на Джаки Крос
» Къщата на Рима и Сенри
» СТАЯТА НА АНА КЮРАН
» Стаята на Сейрен
» СТАЯТА ЗА ГОСТИ