СТАЯТА НА ЮКИ - ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР ПРОФ. МИЗУКИ МИДОРИ

- добре добре спокойно. Сега ще го извикам и той ще дойде да ти каже. - надигнах се от леглото и го заобиколих. Взех малкото дистанционно с едно копче н него ,което беше предназначено за да повикам лекаря и го натисках. След това оставих малкото чудо обратно на мястото му. Върнах се от другата страна при Юки. - Готово. След малко ще е тук! - казах с мен успокоителен глас.

Бях напуснал болницата по изгрев слънце, а ето, че пак съм тук. Не ми се иска много много да се засичам с всички от Нощния клас в стаята на Юки, но трябва да я видя. Трябва да разбера как е. Влязох в асансьора и натиснах бутона с цифра 3. Когато той спря и вратите се отвориха излязох бавно и се огледах внимателно за бели униформи от Академия Крос. За мой късмет не съзрях никого по коридорите. Приближих се бавно до нейната стая и отворих вратата без да чукам. За жалост Юки не беше сама. С нея беше дългокосата вампирка Рюка. Аз и се дръпнах и тя се изпари веднага. Не обърнах внимание на забележката на Юки, а просто седнах до нея на леглото. Тя ме погледна в очите и сякаш поиска да ми каже нещо, но аз я спрях с целувка.
- Добре ли си принцесо? Толкова много ми липсваше днес. Исках да остана, но имаше прекалено много бели униформи наоколо и се наложи да пообиколя малко града. Изглеждаш отпаднала. Тази болница не ти влияе добре. Ще си здрава и много по-щастлива ако не си тук. Кога ще те изпишат, за да си дойдеш удома? Направо нямам търпение. Вече съм решил какво ще е тържественото меню за "Добре дошла".
- Не не. Спри. Не продължавай. - За миг изражението и се промени. "Какво ли обърках пак?" Не я попитах, а изчаках сама да ми каже.

Професора отвори вратата на стаята на Юки и тя, Рюка и Ханабуса ни погледнаха изненадано. Той влезе, а Канаме го последва и веднага седна на леглото до Юки. Аз останах до вератата. Не можех да си позволя да се приближа до нея. Сърцето ме болеше, но трябваше да мисля не само за Юки, но и за нашия син. Той трябваше да живее.
- Как е любимата ми пациентка днес?
- Добре съм Професоре. Но тази стая ми писна. Искам да си ходя.
- Това е причината да съм тук.
- Ще ме исписвате ли?
- Да.
- Кога?
- Още днес. Но при едно условие.
- Какво е? Ще направя всичко само да напусна болницата.
- Когато се прибереш в общежитието ще си почиваш, ще лежиш повечко и ще слушаш какво ти казва Канаме. Той е наясно със състоянието ти и знае какво е нужно, за да се подобриш възможно най-скоро.
- Видя ли любима, отиваме си удома. Но трябва да ме слушаш. - Канаме се наведе над красивото и лице и я целуна нежно. А моето сърце сякаш се счупи. Можех единствено да се радвам, че съм имал възможността да прекарам малко време само с нея. А и сега тя чакаше моя син. Моето момче беше на път, а майка му беше жената на моя живот.
- Не съм много съгласна с това да те слушам, но ако това е единствената възможност да се измъкна от това болнично легло ще се постарая.
- Има още малко документи за оформяне и спокойно можете да тръгвате. - Рюка веднага се захвана да събира нещата на Юки. А Ханабуса ме избута навън, за да може Юки да съблече тази почти прозрачна нощница и да облече нещо, с което да си тръгне. Канаме последва Професора до кабинета му и не след дълго излезе с една папка с документи. Направи жест на Ханабуса да се приближи до него и му подаде документите като каза само.
- Отговаряш с живота си за тях. Ако нещо изчезне или някоя информация излезе от тази папка ще държа теб отговорен. - Ханабуса кимна и в този миг вратата на болничната стая се отвори. Юки и Рюка излязоха. Канаме се приближи и и се усмихна. - Избирай! Да те возя в инвалидна количка или да те нося на ръце? - Юки направи една нацупена муцунка и каза.
- И питаш. - Той се засмя и я вдигна на ръце, а тя се сгуши в обятията му.

Не след дълго бяхме пред Лунното общежитие.
- Оправяй се бързо Юки! - Казах нежно аз и тръгнах към сградата на училището.
- Зеро, къде отиваш?
- Мой ред е да патрулирам. - Казах по-високо аз и се скрих сред дърветата на Академията.