ПРОСТОРНАТА ВСЕКИДНЕВНА С КУХНЯ И ТРАПЕЗАРИЯ

First topic message reminder :

ПРОСТОРНАТА ВСЕКИДНЕВНА С КУХНЯ И ТРАПЕЗАРИЯ, В КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ СЪБИРА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО.

ПРОСТОРНАТА ВСЕКИДНЕВНА С КУХНЯ И ТРАПЕЗАРИЯ - Page 2 A47nzd

Ана само седеше на масата. По едно врмеме реши да стане и да раздигне. Тя бързаше, заради което замалко да счупи купите. Очите й бяха насълзени, затова почти невиждаше. Като свърши мина бързо покрай всички останали, пожелавайки им лека нощ. Тя разпусна конската си опашка и сега косата й се вееше свободно. Тя се прибра в стаята, заключвайки я и се тръшна на леглото по гръб.
- Днес трябваше да е хубава вечер, вечерта в която се върна Кай, а какво стана... - тя се обърна и скоро заспа. Тя спа цял ден и нощ. Бе й прекалено мъчно и тежко. На следващата вечер се събуди стресната, веднага се оправи и започна да дежури. Въпреки това обаче тя бе разсеяна и мислеше само за вчерашната нощ.

WTF!? Юки къде е отишла... Се събудих аз вече без махморлук ... НЕЕЕЕ ЮКИИИ ПОЧАКАЙЙЙЙ КЪДЕТО И ДА СИ и се затичах към нея Very Happy

. ...

- Юки, вече по-добре ли си? - казах аз, като я галих нежно по бузата.
- Добре съм, но какво каза доктора?
- Това сега не е никак важно, мила, по-важното е да се стабилизараш и да бъдеш както трябва! За сега няма да можеш да даваш кръв на Зеро.
- Но на мен нищо ми няма! Защо всички сте се загрижили толкова за мен, аз просто припаднах! Може би съм се вълнувала прекалено много или ми е било тъжно, защо трябва да ми има нещо??
- Мила това, което каза доктора е достатъчна причина, засега да спреш контактите със Зеро, да не говорим, че повечето пъти, когато сте със Зеро, винаги става нещо, което не трябва да стане!
- Какво искаш да ми кажеш с тези думи? Нали се разбрахме аз отивам при Зеро, защо сега искаш да спра контактите с него?
- Колкото и невероятно да ти се струва той е опасен за теб в момента.
- Зеро? Ти на ред ли си? Не мога да стоя тук и да те слушам как дранкъш врели-некипели. Изведнъж почна да ревнуваш, но защо? Ти предложи аз да отида при Зеро! - каза Юки с леко разстроен глас и внезапно изчезна от стаята.
Тръгнах след нея. Явно искаше да отиде при Зеро и не знам как щеше да понесе това, че той ще трябва да умре. Реших да й кажа... Настигнах я и й казах:
- Ела, върни се... имам да ти кажа нещо!
- Какво? Кажи го тук.
- Не моля те ела в лунното помещение.
Хванах я за ръка и отидохме отново в мезонета ни. Когато тя се настани удобно аз започнах:
- Знаеше, че рано или късно Зеро ще стане...
- Още не е дошло това време, Канаме! Моля те, говорили сме достатъчно много по тази тема и сме се разбрали.
- Моля те, не ме прекъсвай, а ме изслушай! Този разговор е много важен и не трябва да се пренебрегва! Та знаеше, че ще дойде това време и би трябвало да си се приготвила. Юки.... Ти си бременна! - настъпи едноминутно мълчание.
- Но как..? - каза Юки с малко неодобрителност.
- Детето е на Зеро. Той няма да може да пие от кръвта ти докато си бременна и ще стане ниво Е, след което ще трябва да го убиеш. Тогава ще родиш малкия Зеро и ще го отгледаме. Ще го направя вампир аристократ и с радост ще го обучавам. Зеро е напълно съгласен.
- Но той знае ли? Защо не ми казахте? - каза Юки с притеснение
- Проблема беше там, че исках да се въстановиш напълно, когато го споделя с теб, но ти си толкова нетърпелива! Хайде, сега си почивай, но искам да ми обещаеш, че няма да ходиш никъде, без да си ми казала!
- Обещавам... - каза Юки безизразно.
Аз я оставих малко насаме с мислите си и отидох при децата си да си поговорим

Бременна? Нося детето на Зеро. Нима това е края? Стоях на дивана с леко вдигнати крака и гледах как Канаме излиза. Ето защо изведе Зеро от болничната ми стая. Казал му е за бебето и го е накарал да избира между неговия живот и живота на детето ни. А в същото време е знаел много добре, какъв ще е неговия отговор. Може в неговите очи Зеро да е всякакъв, но не би избрал своя живот. И Канаме знае това. Дори вече е решил да отгледа детето.Нима е планирал всичко това? Нима ме остави в прегръдките на Зеро, само и само, за да успее да ни раздели по-скоро? Как е могъл? Затворих очи и се облегнах назад.
- От както се върнахме в Академията ти всячески ми причиняваш болка. Нима си мислиш, че моето сърце е от стомана? Нима си мислиш, че бих понесла всичко това? Защо изобщо се върнахме в тази Академия? А си бях обещала, че кракът ми никога повече няма да стъпи тук. Върнах се заради теб, а ти не спираш да разпокъсваш малкото ми сърцето, което бие само за теб. Знаеш колко много те обичам. Знаеш, че за запазя любовта ти съм готова на всичко. Знаеш, че нямаше и да погледна Зеро ако ти не ме накара. Защо го направи? За да дойде по-скоро деня в който го убивам. На кого му беше нужно това? Можеше да си живеем двамата и да не мислим за никой друг. А ето, че след твоите манипулации аз съм бременна от другия мъж и ти проявяваш желание да отгледаш неговото дете. След като толкова много искаш дете, можеше да имаме наше собствено. Защо Канаме? Защо подреди нещата така?
- Не знам. Така ги почувствах. - Веднага отворих очи и видях Канаме да стои на стола до мен. Кога ли се беше върнал? Какво беше чул?
- Така си ги почувствал? И кое по-точно почувства?
- Ами аз ...
- Какво ти? В последните дни се питам дали изобщо си способен на каквито и да било чувства. Питам се дали някога си ме обичал? Или всичко това е поредната игра за теб?
- Обичам те!
- Как можеш да ме обичаш и да ме подлагаш на такива мъчения. Интересно какво ли правиш с тези, които не обичаш или с враговете си?
- Не говори тъка. Защо плачеш? Недей! - Той седна до мен на дивана и изтри сълзите ми. Аз гледах право в очите му и се опитвах да намеря някакъв смислен отговор. Но не виждах нищо. А това ме натъжаваше още повече.
- Какво е станало с теб? Вече дори не виждам отражението си в очите ти. Те не блестят както преди. Какво се е случило? Как е възможно да продължаваш да ми казваш, че ме обичаш като очите ти вече не блестят за мен? Превърнал си се в безчувствен, манипулативен робот. - Наведох главата си и я разтресох. - А аз безрезервно обичам този робот! Нима съм мазохист? Нима болката, която в момента разкъсва сърцето ми няма да ми дава мира до края на вечността? - Канаме хвана лицето ми с две ръце и го надигна към своето.
- Замълчи! - Прошепна той и ме целуна страстно. После ме прегърна силно към тялото си. Аз се облегнах на гърдите му и затворих очи. Исках поне в един миг да не мисля за нищо и само да усещам парфюма му. Имах нужда малко да си помълчим. Притиснах се още по-силно до релефния му торс. Сякаш се вкопчвах в спасителна сламка.
Няколко минути стояхме така, прегърнати и тихи.

- Направих го за наше добро, Юки. Така сега няма да се мъчиш, че не си с него, защото сина му (наследника му) ще е до теб всяка минута, но и ще си до мен ! Юки вече мъченията свършиха, остана само да убиеш Зеро и си свободна!
- Да не си мислиш, че ми е лесно. Защо си си играел с мен, защо не ми го каза?
- И на мен не ми беше лесно, мила. Не знаех как ще го приемеш и какво ще направиш, а и аз нямах план. Вие сте направили бебето - сами сте си вкарали автогол. Аз наистина мислех да ви оставя да се обичате, докато Зеро не стане левел Е, но то стана по-рано отколкото си мислех. Не съм виновен аз!
Прегърнах я силно и не исках да се отделя от мен, никога вече.
- Обичам те! - казах аз с тих и нежен глас.

- Обичам те! - Думите, които исках той да ми повтаря във всеки миг. Канаме ме беше прегърнал и ме притискаше до себе си. Грях ли бе това, че не му вярвах? А вярвала ли съм му някога? Защо през всичките тези години заедно си мислех, че ако ми го повтаря, значи е истина!? Значи ме обича!? Думите бяха едни, но действията му съвсем други. Тези думи вече не ме утешаваха. А действията му подсилваха болката разкъсваща сърцето ми.
- Не ти вярвам. С всяка твоя дума, с всяко твое действие и жест ти нараняваш сърцето ми, душата ми. Трябваше да ме оставиш обикновенно момиче. Така Ридо щеше да се справи по-бързо с мен.
- Но ...
- Аз не искам това. Не искам такъв живот. С нищо не съм го заслужила. Ако не беше това бебе ...
- Спри! Не говори така.
- В този момент ме спира само това бебе. Защото знам, че Зеро го иска. Ако не беше така щях да го помоля да изпие кръвта ми. Ти си виновен! - Дръпнах се от прегръдката му и с големи усилия успях да стана. - Ти и никой друг. - Силзите ми се стичаха по бялата ми кожа и капеха по леко разголената ми гръд и по босите ми крака. - Спри да ме убиаш! Защо ме остави да живея без любов!?- Направих няколко крачки и адска болка ме преряза на две. Коленете ми се подкосиха. Канаме скочи светкавично и ме хвана през кръста, за да не падна. Притисна ме слино до тялото си.
- Какви ги вършиш? - Прошепна той и ме целуна по врата. - Професот Мидори каза да си почиваш и да не се натоварваш. - Внимателно ме вдигна на ръце и ме погледна право в насълзените очи. - Нима наистина искаш да сложиш край на живота си? - Приближи се още малко и целуна челото ми. - Толкова ли си нещастна?
- Без щастие мога, но без тебе не мога. - Гледах красивото му, но студено лице, а сълзите ми продължаваха да се стичат по бузите ми. - Ти си моя живот. - Защо поне веднъж не покаже каквато и да е емоция на лицето си? Каквато и да е! Така поне щях да се опитам да позная какво си мисли. - Но ако трябва да живея до края на вечността без любовта ти, то за мен няма смисъл. - Никаква емоция! Какво ли очаквах? Опитах се да извъртя главата си, за да не срещам погледа му, но той не ми позволи. Беше се доближил толкова близо, че усещах издишанията му по кожата си. За пореден път ме погледна право в очите и ме целуна по устните. Не се дръпнах, защото копнеех за целувките му с всяка брънка на тялото си. Той се отдръпна съвсем малко и се усмихна леко.
- Ето пак. - Каза той. - Правиш го отново. - Аз го погледнах изненадано, а той продължи. - Винаги когато те целувам ти се изчервяваш толкова сладко. Правеше го, когато бяхме тийнейджъри, правиш го и сега. Нима все още се притесняваш от моите целувки дори и след толкова години?
- Има ли някакво значение? Ти не ме обичаш както аз. Всичко е било илюзия, измама. Остави ме на дивана. Не е нужно да продължаваш да се преструваш и да ме прегръщаш нежно. Наистина не е нужно. Не мисли за мен. Аз ще се науча да живея сама. Защото дори и с всичките хора живеещи наоколо в душата си съм сама. Моля те остави ме!
- Не! Няма да го направя!
- И защо? Какъв е смисъла? Или си мислиш, че не си ме измъчвал достатъчно? Че тази болка не ми стига? Че мога да понеса и още? Защо?

- Но аз те обичам... Как можеш да си мислиш такова нещо! Защо си мислиш, че като те гледам как ходиш със Зеро не ме боли... И аз имам чувства макар и рядко да ги показвам на яве, но помни ВИНАГИ СЪМ ТЕ ОБИЧАЛ И ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ... Ти и децата сте всичко което имам и без вас просто не знам какво щях да правя! - седнах на дивана до нея, а тя ме прегърна, макар да имах чувството, че все още не ми вярва. - Мила, казвам бебето не беше планирано... Още когато те пуснах да отидеш със Зеро, ти казах да стоиш с него докато не стане левел Е... Сега просто стана по-бързо! Никога не съм искал да те наранявам и няма да искам! Обичам те страшно много, просто си нямаш на представа когато видя невинните ти очи изпълнени със страст да ме гледат... нямам повече какво да ти кажа! - прегърнах Юки много силно и я целунах по едната буза, казах й още един път, че е обичам и тръгнах бавно към другата стая, защото просто повече нямах какво да и кажа... Щом си мисли, че е лъжа ще се примиря с това днес, а утре ще се опитам пак да направя опити да я разобедя.

Гледах гърба му и се чудех как да постъпя.
- Канамееее! - Извиках аз. - Не ме оставяй сама! Моля те! - От очите ми се стекоха няколко сълзи. Канаме ме погледна и веднага застана до мен и ги избърса.
- Не плачи! Тук съм! До теб.
- Извинявай! - Погледнах го право в очие. - Това бебе е като взрив от хормони и не мога да контролирам чувствата си.
- Добре ли си?
- Чувствам се различно. Преди не беше така.
- Е не забравяй, че това бебе има и гени на ловец. Може би на това се дължи и промяната и различните усещания.
- Мислиш ли, че ще е добре?
- Кое? Да родиш бебето ли?
- Не. Това вече го реших.
- А кое?
- Ами то? Бебето? Имало ли е някога такава връзка? Да не се роди болно или да .... - Неможах да кажа думата, която си помислих. - Все пак в него се смесват кръвта на ловец и на чистокръвен вампир!? Мислиш ли, че може да му има нещо?
- Не мисли такива работи. Той ще се роди виж и здрав. - В гласа на Канаме не се усещаше тревога, а само спокойствие.
- Той ли? Нима мислиш, че ще е момче? А какво пречи да е момиче?
- Нищо не пречи, но си помислих, че на теб ще ти е по-добре да е момче и да прилича на баща си.
- И ще го кръстим Зеро Джуниър!?
- Малкия Зеро, поредното попълнение на Кюран. - Каза гордо той.
- Ти искаш да е Кюран? Но защо?
- Ами да. Просто защото за теб ще е по-добре сина ти да е Аристократ с власт вместо копеле без баща.
- Копеле!? - Отново се натъжих. - Не се бях замисляла, че ако е Кирию ще е незаконно дете.
- Е той мойе да е с две фамилии Кирию-Кюран и едно Jr. накрая, за да са щастливи всички.
- Ти как успяваш да мислиш за всичко това? Кога намираш време? Та ние съвсем наскоро разбрахме, че съм бременна, а ти вече си сигурен, че ще е момче и си планирал цялото бъдещето на детето.
- Такава ми е природата. Това направих и за нашите деца. Помислих за тяхното бъдеще още докато бяха в утробата ти.
- С всеки изминал ден ме изненадваш все по-силно. - Усмихнах му се аз. - Прегърни ме! Прегърни ме силно до идването на зората. - Казах аз и се сгуших в силната му гръд.