Къщата на Рима и Сенри

Рима бе намерила и обзавела къща, по вкуса си, но тъй като нейният вкус и този на Сенри почнти съвпадаха, да не кажа напълно, тя бе решила да я сподели с приятеля си. Ето как изглеждаше къщата, както и някои от стаите вътре:
Къщата на Рима и Сенри Dream-hse

Вървях по уличката, следвана от Сенри, който се питаше къде отивам. Разбира се, дори за мен е много трудно да разгадая някоя негова емоция, макар да го познавам от много години. Винаги пазеше мислите си само и единствено за себе си, но понякога много би ми се искало да ги сподели. Както вървяхме се спрях пред една къща, а Сенри направи още две - три крачки и застана до мен, като ме погледна.
- На къде? - попита ме той.
- Вече пристигнахме! - отвърнах аз, а той леко повдигна вежда.
- Виж. - казах му аз, като посочех към къщата с поглед и се извъртях натам. Сенри я погледна, а после пак погледна мен.
- Рима...- започна той, но аз го прекъснах.
- Направих тази къща, но исках много да я споделя с моя приятел! - говорех за него, знам че той го знаеше. - Влез да я разгледаш! - казах аз, като го хванах за ръката и придърпах напред, за да го подканя. Той тръгна по стълбите нагоре, а аз вървях след него този път. Когто влязохме видях как се оглеждаще. Аз се облегнах на стената, като си взех пак от снакса, който ми беше дал и го гледах. По едно верме се обадих.
- Е? Какво мислиш? - казах, така че да прозвучи не много ентусиазирано.

Сенри започна да оглежда къщата отгоре до долу и когато спря в всекидневната,когато Рима го попита отново
-Какво мислиш за това място-опитвайки се да не звучи ентусиазирано
Сенри седна на дивана и отвърна
-Добре е направено- каза той .

Направих няколко крачки и седнах на дивана до него. Вече се питах как да разгадая емоциите му, защо ги криеше и от мен? Знаеше, че може да ми се дори ии да ми каже всичко... Защо не го прави? Или може би аз сгреших някъде? Бях се загледала с безизразен поглед към часата пред мен, като се правех, че я обхождам с поглед, но мисилте ми бяха задълбочени на съвсем друго място. Щеше ми се да знаех какво си мисле Сенри в момента. Единственият начин да го разбера бе да го попипам, ако разбира се ми отговори.
- Сенри?...- започнах, а той ме погледна.
- За какво си мислиш? - зададох му въпорса ясно, като отново успях да запазя тази маска на безразличие.

Сенри я погледан и но не отвърна нищо
"Как се оставих той да ме обсеби собственият ми баща.Никога не съм чувствал такава жажда за кръв и такава кръвожадност.Какво ли съм направил.Но нищо станалото станало Но благодарение на Рима някак си успях да се преборя със силата на бащата ми и да се върна в съснание.Всико е толкова отекчително.Но вече го няма и трябва дасъм спокоен за това.-мислеше си той. и от време на време взимаше от снакса .
В същият момент Рима попита отново.

- Сенри.. кажи ми, моля те! ...- вече не издържах тази част от характера му. Поне на мен да споделящше нещо.. Може би бях перкалено настойчива или исках твърде много, но все пак защо трябваше да измъчва себе си, криейки всичките си чувства и мисли от всички. - До кога смяташ криеш всичко в сее си? - казах внезапно с твърд и студен глас, като скръстих ръце и и погледнах на дургата страна, правейки се на обидена..

Сенри я погледна и каза
-Рима не се сърди но има нещa които ,бих предпочел да запазя за себе си ,нищо лично но така е по добре -разбери.Так се чувствам по добре -каза той и се усмиха едвам доловимо и продължи.-Има нещо които не мога и не бих искал да споделям с другите.
В следващият миг той смени темата и каза
-Защо не ми покажеш къщата и не ми кажеш какво ка си анправила ,става ли.

"Но ти запазваш ВСИЧКО за себе си..." - помислих си вече отчаяна, но беше безсмислено, все пак Сенри си беше Сенри. Поне трябваше да съм благодарна, че вече не е обладан от ненормалния си баща, а си е той. - Става. - отговорих на въпроса му със същия тон, като преди малко. Станах от дивана и го хванах за ръката, като го издърпах, за да стане и след това тръгнах нагоре по стълбите. Той по принцип си вървеше бавно, не обичаше да бърза, но аз се качих преди него. В момента в който влязох в стаята усетих чуждо присъствие и ужасно много злоба и омраза се преплитаха във въздуха, а след това нещо ме накара да се блъсна в стената с всичка сила, като между временно усетих как някакви вериги се увиха около мен и ме притиснаха плътно до стената, като с всяка изминала секунда се затягаха. Какво ставаше? Едвам дишах. Не знам от къде намерих сили, но успях да повдигна глава нагоре и.. видях два вампира, които не бях виждала никога през живота си.
- Кои..сте.. вие? – промълвих едва аз.
- Хм..Нима не знаеш? – отвърна ми с присмех един момчешки глас. Звучеше толкова подигравателно.
- Съжалявам, че нараних самочувствието ви…- отвърнах с последен дъх аз.
- Остави я диша, Садо, още й е рано да умре! – каза момичето, обръщайки се към момчето.
- Нищо й няма! – засмя се той, като скръсти ръце.
- Не забравяй защо сме тук! – напомни му момичето.
- А ти, Хел, не забравяй, че не правя каквото ми каже “кака”! – отвърна момчето, като се подсмихна.
- Няма ли да ми кажете, кои сте вие и какво искате от мен? – казах на един дъх, докато болката ме прогаряше навсякъде, където веригите бяга обтегнати.
- Ние сме Садо и Хел, твоите полу-брат и сестра! – изстреля едно пълно изречение момчето, като отново се усмихна, този път злокобно. – А и тук сме, за да си върнем каквото ни принадлежи, Рима! – допълни той, а аз погледнах неразбираемо.
- Нямам брат и сестра.. Объркали сте човека! – отвърнах аз, като след това изпъшках от болка.
- Не сме, скъпа Рима! – противоречи ми момичето. – Това е самата истина, а друг е въпросът, че ти не знаеш за съществуването ни! – каза тя, като ме гледаше с фалшива грижовност. Не разбирах нищо. Бях повече от объркана, а болката ми пречеше да мисля. Веригите се стягаха около мен, а аз не можех да си поема и глътка въздух, камо ли да помръдна и на сантиметър. Точно в този момент влезе Сенри. Опасявах се, че ще влезе рано или късно, но не исках да се забърква в неприятности заради мен. Не знам кои бяха тези двамата, нито какво искаха, но съдейки по това, колко болка можеха да причинят на Шики, бях готова да умра, само за да не пострада той. Видях как двамата се обърнаха към него напълно спокойни след което почти се предадох на болката, като притворих очи. Не можех да издържам повече…

Сенри бавно се изкачваше по стълбите следвайки бавно Рима.Когато стигна вторият етаж усети чуждото присъствие на друга два враждебни вампира.Той забърза крачка и отвори вратата където видя двата вампира които бяха приклещили Рима към стената във вериги.
-Каво става тък -попита леко отекчено Сенри.
Мъжът от двамата вампири се обърмна към него и каз
-Махай се хлапе това не те засяга-изръмжа той и замахна към Сенри.Той се наведе и леко стсъпи назад.Като това накара другият да загуби равновесие и падна.Тогава Сенри се изпупа
-Сега ако обичате бихтели пусна ли Рима...-каза леко раздразнено.
-Или какво ще направиш момче,виж се колко и слабо в сравнение с мен -попита жената
Шики изведнъж се озова в стената
-СЕНРИ-извика Рима и се опитваше да се освободи от веригите но не можеше.
Садо я погледна
-Не се мъчи малката няма да можеж да ги разкъсаш,а сега да се погрижим за теб момче ще те науча да не си вреш носа кудето ни ти е работа,ясто ли ти е
Сенри се изправи и изтупа
-Ще повторя отново пуснете Рима -той си сахапа леко показалеца и той се разкарвави и замахна към Садо който се отръпна впоследния миг
-Само това ли можеш-изсмя се той когато сенри му отговори
-Не но не се селих в теб - и посочи зад него където бе Рима
Кървавия бич бе освободил Рима от оковите и сега тя се оправяше
-Време беше Сенри-каза тя
-Съжалявам че се забавих-каза лакнично Шики-Сега до къде бях стигнал -продължи той се обърна към Садо.
Но проривника не чакаше и към Сенри се насочива окови ,но той размаха бича и те станаха на нищо.В същото време Рима се бе заела със момичето.Те сопита да я отблъсне но Рима я повали със електрическа атака.

- А сега..- казах, когато електрическата ми атака бе повалила момичето.. – Или си тръгнете, или ще стане по друг начин. – казах, като бях готова да атакувам отново. С периферното си зрение видях, как безшумни вериги излизаха от сетната, като се каниха да притиснах Сенри, но веднага пратих една светкавица към тях и те мигом изчезнаха. Сенри беше зает с другите отпред и не беше обърнал внимание. Момичето се беше съвзело и успя да ме вдигне във въздуха, но аз пратих електрошок по тялото й в същия миг и се приземих върху нея, като казах:
- Не че имам нещо против тази игра, но мисля, че изгубих достатъчно от ценното си време…- звучах безразлично и отегчено. Вампирката изчезна след пет секунди и заедно с момчето застанаха до прозореца
- Пак ще се видим, сестричке! – каза момичето, подигравателно, сякаш го направи нарочно, а аз несъзнателна стиснах юмрук от раздразнение. Двамата изчезнаха през прозореца, а след това всичко утихна. Стоях така, като гледах през отворения прозорец, а в очите ми се четеше недоумение, раздразнение, а донякъде и страх, защото предусещах, че това е едва началото Не се знаеше с колко трябваше да се изправи следващият път. Все още стоях със свити в юмруци ръце. Вятърът нахлу през прозореца и развя двете ми плитки назад. Ако не бях толкова сдържана, до сега да съм на земята, но мразех да съм слабите и хленчещите.Питах се от къде по дяволите се взеха тези и защо твърдяха, че са ми полу – брат и сестра. Ами, ако беше вярно? Какво? Във вените ми да тече част от кръвта на тези изчадия? Не можеше да е вярно! По – скоро не исках да е вярно! Кого ли заблуждаваш? За да се разправят с мен, значи си има причина. И какво ли щях да правя сега…

Сенри се приближи до прозореца където беше и рима и се загледа след отдалечаващите се вампири.
-Заминаха ли си каза той леко оттекчено-тъкмо взе да става интересно.
Рима го погледна с убийсвен поглед
-Знаеш ли кои бяха те-попита Сенри и погледна
Римо се взираше през прозореца
-Не незман, но имам чувството че ще ги видя отново.
Сенри я вхана за рамото и пръдължи
-Когато дойдат ще съм до теб да ти помогна.
Тя се изчерви съвсем леко като обърна глава за да не я види той.Сенр постоя още малко на прозореца и след това каза
-Сега до къде бяхме стигнали с обиколката-каза той леко отекчено
Рима го погледна под око.

Въздъхнах и отново си придадох отегчен поглед. Запътих се по коридора към една друга стая. Вътре имаше поано, а аз седнах и започнах да свиря една мелодийка. Унесох се в нея...

Сенри постоя още малко в стаята и последва Рима.Чу как от една от стаите идваше музика и я последва отвори вратата и я видя да свири на пиано.Седна на един стол и я заслуша как свири.

Продължих да свиря, дори не забелязах, че Сенри е в сатята. Челодията, която свириш навяваше тъга, което беше необяснмо за мен, разибра се аз знаех, защо я свиря, но вероятно никой друг освен Канаме не би се досетил. Ох, Канаме.. Дано да не се изпусне пред Сенри, защо трябваше да му споделя? За бога допуснах може би най - голямата грешка в живота си... Имах толкова много проблеми... Не ми стигаше Канаме, а сега и тези двамата, които твърдяха, че сме роднини.
По едно време се сепнах, защото усетих, че Сенри е в стаята. Мигом спрях да свира и леко се възмутих. Как не г бях забелязала?
- Сенри...От кога си тук? - попитах аз тихо.

Сенри слушаше как Рима свиреше тази мелодия.Той се улиса да я слуша когато изведнъж усъзна че тя вече не свири отвори си очите и я видя да го гледа.
-Сенри какво правиш тук -попита тя
-Чух мелодията и дох да видя какво става,беше някак тъжна-каза Сенри.
Рима нищо не каза,но се обърна за де не види зачервяването и.
-Също така се чудех кои бяха онези вампири и какво искаха от теб-продължи монотонно той.

- Най - вероятно силата ми, поне така ми казаха те..- отвърнах на въпросите на Сенри, тоесот един от тях. Въздъхнах. Ниога нямаше да му кажа това, оето чувствам, нямаше начин, това би развалило приятелството помежду ни, а той вероятон не изпитваше нищо повече от приятелство към мен. С всеки изминал ден, се убеждавах, че е невъжможно да мисял за нещо повече, но просто не мога да контролирам тези чувства, коит стават ве по - силни свсеки изминал ден.

Сенри я погледна но неказа нищо просто седна до нея и започна да свири на пианото.Рима го погледна,не знаеше за това хоби на Сенри и се влкючи към него.
"Какво ли си мислиш сега,Сенри"-помисли си тя
Той продължаваше да свири сякаш е в свой собствен свят но когато се заслуша в мелодията, тя бе толкова тъжна,някак си самотна.

Сери също свиреше добре. Двамата правехме невероятен синхрон и мелодията бе толкова вълшебна, мака й тъжна. Дали тя разкирваше и неговите чувства? Или само ми се иска да е така.За миг се вгледах в сапфирените му очи, а той напарви ъщото. Можехме да свирим и без да гледаме посотянно в пианото, лично аз бързо бях запомнила местопложението на всеки клавиш и нямае нужда да гледам. Просто направлявах ръцете си. Сапфирените очи на Сери, сякаш ме омагьосваха. Всъщност отдавна бях безвразвратно омагьосана от него, но до скоро не го осъзнавах. Наиситна ако си мечтаех за нещо, то това бе да разбера какво чувстваше той в момента. Нищо дурго не исках освен да разгадая емоциите му. Очите му бяха толкова красиви, че можех да ги гледам вечно.

Сенри продължаваше да свири и да симисли
"Ще се върнат отново и този път трябва да съм подготвен.Интесесно защо Рима и какво я свързва с тях,какво то и да е тя ще ми каже когато е готова.но сега излглежда някак отнесена."
-Хей Рима искаш ли да излезем из града да се поразходим из града-попита той изведнъж
спирайки да свири на пианото.
Рима се сепва и го поглежда и се усмихла леко.

- Добре, но този път ти водиш! - отвърнах аз разсеяно и станах от стола, като се придвижих и спрях пред вратата. После реших напарво през прозореца и го отвори, акто се приземих с тих и гладък скок долу и бях точно зад къщата.

» Къщата на Джийн Блек
» Къщата на Афин-Черният замък
» Стаята на Рима и Рюка
» Къщата на Ван Хелсинг
» Къщата на Зеро и Юки