Малко зълзлива поезийка

Тук ще слагам някой стари неща, които са познати на някои. Скоро може и да има и нови.

Раздяла

Гледа тя в нощта луната,
сълзи проблясват в тъмнината.
Ръката й бавно се разтваря,
изтървайки писмото,
казващо че това е края.

"Не те обичам вече, Ана.
Харесвам от отдавна друга.
Оставям те сама в капана.
Слагам край на връзката ни тука.

Не бе достатъчна за мене.
Ти беше по-скоро като бреме.
Обичам я и го признавам.
Няма повече да се заблуждавам,
че за мене веч не съществуваш."

Звезда проблясва в тъмнината,
проблясва тъжно и умира.
Момичето въздъхва в пустотата
и започва в мрака да се взира.
Уви, освен самотата
тя нищо друго не намира.

Оуууу! KAWAIIII! Толкова е хубавоооо! *гледа с очички на сърчица*

Любов

Кръвта ми нежно изтича
от раната дълбока.
Сърцето ми бавно спира
от смърта жестока.

Нежно ти си ме прегърнал
и тъжни сълзи рониш.
Ножа от масата си прекатурил
и искаш от това да се събудиш.

Уви, това е реалността.
Аз завинаги заспах.
Сърцето ти изпълнено с тъга,
не иска да се примири със смърта.

Опитваш да ме върнеш,
но на празно.
Последно пробваш
като ме целуваш страсно.

На ръце ме вземаш
и в леглото ме занасяш.
С ножа се пробождаш
и до мене лягаш.

Прегъщаш ме
и с усмивка умираш.
Виждаш ме
и в обятията си ме взимаш.

Ти ме успокояваш,
заради това
че повярвах на лъжа,
довела ни смърта.

Ножа нежно проблясва,
докато ние сме заедно някъде.
Кръвта ни бавно се смесва
обгръщайки телата ни отвсякъде.

...

Гората пуста замлъква
вятъра тихо затихва.
Нощта тежко настъпва
и живота бързо замира.

Само въздишки се носят
в мрака дълбоки и тежки.
Сълзите бавно се ронят
и падат на земята жешки.

В плен на чувства и тъга,
в трап от мрак и самота,
сред поле от бели цветя,
тя остава съвсем сама.

Имаш голям талант! Браво!

Благодаря за комплимента.

ама ти продължаваш да пишеш, даже след неуместната обида на госпожата по бг пишеш доста добре като за дете

Кой го коза де. КАкто и да е. Много ти благодаря за мнението.